Вечната нощ [bg]

Поглъщането на кръвта не превърна Зак във вампир. Господаря внимаваше нито един от кръвните червеи да не попадне върху езика на Зак. Единственото желание на Господаря беше Зак да е здрав и да се чувства добре. Но при все това истинската причина за привързаността и страхопочитанието, които Зак хранеше към Господаря, не беше властта, която той упражнява, а властта, която дава. Явно Зак беше някак специален. Различен, по-издигнат от останалите човешки същества. Господаря го бе подбрал и се грижеше за него. По липсата на по-подходяща дума можеше да се каже, че Господаря се беше сприятелил с него.

Да вземем зоопарка. Когато Зак чу, че Господаря ще затвори зоопарка за вечни времена, той протестира. Господаря предложи да го пощади и да го отстъпи на Зак, но при едно условие - Зак да поеме грижата за него. Да храни животните и да чисти клетките, лично. Зак подскочи от радост и зоопаркът стана негов. Ей така (Получи предложение и за въртележката, но въртележките бяха за бебета; даже помогна при разрушаването й.). Господаря можеше да изпълнява желания като джин от приказките.

Разбира се, Зак не осъзнаваше колко много работа има за вър­шене, но се стараеше колкото може. Изменената атмосфера бър­зо погуби някои животни, включително червената панда и повечето птици, та така работата на Зак се пооблекчи. Все пак, понеже нямаше кой да го подтиква да се старае, той допусна интервалите между храненията да стават все по-дълги. Гледаше като омагьосан как някои от животните се обърнаха едни срещу други - и от бозайниците, и от влечугите. Големият женски снежен леопард му беше любим и от него се боеше най-много. Следователно леопардът биваше хранен най-редовно - в началото едри късове прясно месо, докарвано с камион през ден. После - жива коза. Зак я доведе в клетката и иззад едно дърво наблюдава как леопардът издебва жертвата. После овца. После сърна. Обаче с течение на времето зоопаркът започна да страда от липса на поддръжка, клетките се задръстиха с изпражнения, понеже на Зак му беше втръснало да чисти. След много месеци той почна да изпитва досада от зоопарка и все повече пренебрегваше своите отговорности. Понякога нощем чуваше воя на животните, но никога - на леопарда.

Измина близо година и Зак отиде при Господаря да се оплаче, че работата му е много.

- Тогава зоопаркът ще бъде изоставен. И животните ще загинат.

- Не искам да загинат. Аз просто... не искам вече да се грижа за тях. Можеш да накараш някои от твоите да вършат работата и те няма да се оплачат никога.