Вечната нощ [bg]

- Да го убиеш.

- Покажи, че си на висотата на тази задача. За награда аз ще се погрижа твоят зоопарк да остане отворен и животните да бъдат хранени и гледани, а ти да бъдеш освободен от задълженията си там.

- Не... не мога.

- Защото леопардът е красив или защото се боиш от него?

- Просто... така.

- Кое е единственото нещо, което ти отказах? Единственото нещо, за което ме помоли, но аз отклоних молбата ти и не позволих?

- Заредена пушка.

- Ще уредя за теб да се поддържа една пушка, която да ползваш в рамките на зоопарка. Ти решаваш... Искам да вземеш страна...

И така, на другия ден Зак отиде в зоопарка просто да подър­жи зареденото оръжие. Намери го на една масичка с чадър близо до входа - чисто нова пушка, малка, с лъскав приклад от орехово дърво, накладка и оптически мерник. Тежеше само седем фунта. Зак предпазливо понесе пушката и обиколи своя зоопарк, като се прицелваше в разни неща. Искаше да постреля, но не знаеше колко патрона има. Зареждаше се ръчно, а той не беше съвсем сигурен, че може да презареди, дори и да получеше още муни­ции. Прицели се в табелката „Тоалетни“ сложи пръст на спусъка, всъщност не го натисна, и пушката скокна в ръцете му. Прикладът го удари по рамото, откатът го накара да политне назад. Изстре­лът прозвуча като силно пукане. Зак пое дълбоко дъх и видя как от дулото излиза клъбце дим. Погледна табелката - имаше дупка в буквата „о“.

През следващите няколко дни Зак се поупражни да стреля по изключителните и причудливи бронзови животни на часовника на Дьолакорт. Часовникът все още пееше на всеки половин час. Докато фигурите обикаляха, Зак се прицели в хипопотама с ци­гулката. Съвсем пропусна с първите два изстрела, а с третия на­щърби козата с гайдите. Нервно презареди и зачака следващата обиколка на фигурите, приседнал на една пейка, докато задрема от далечния вой на сирени. Тридесет минути по-късно камбанки­те на часовника го събудиха. Този път той се прицели предвари­телно, вместо да се мъчи да проследи движението на мишената. Три изстрела по хипопотама и вече определено чу острия звук на рикошета в бронзовата фигура. След два дни козата беше останала без крайчеца на едната гайда, а пингвинът - без част от палката за барабана си. Зак вече целеше фигурите бързо и точно. Усещаше се готов.

Територията налеопарда се състоеше от водопад, бреза и бам­букова горичка - всичко това обградено отвсякъде с мрежа от неръждаема стомана. Теренът вътре беше неравен, с тунели, про­копани в склона, който излизаше на площадката за наблюдение.

Снежният леопард застана на една скала и загледа Зак, чиято поява свързваше с хранене. Черният дъжд беше зацапал козината на животното, но то все още притежаваше царствено излъчване. Леопардът беше дълъг четири стъпки и можеше да скача четири­десет до петдесет стъпки, ако има причина за това - например, при преследване на плячка.