Вечната нощ [bg]

Типично за Еф. Гений, добър човек, но винаги изоставаше с няколко минути. Винаги бързаше, за да хване края.

Заради него тя беше останала този допълнителен ден. Заради неуместна лоялност - и да, може би вина - тя искаше да се свърже с него, да провери как е, да се увери, че е добре. Стригоите бяха влезли в моргата на приземния етаж; Нора пишеше на един от компютрите, когато чу чупенето на стъкло. Времето й стигна само да намери майка си, заспала в количката. Нора можеше да убие вампирите, но така щеше да издаде на Господаря позицията си и скривалището на Еф. А за разлика от Еф, тя беше достатъчно загрижена да не рискува да предаде техния съюз.

В смисъл, да го предаде на Господаря. Тя вече беше предала Еф с Фет. Беше го предала вътре в съюза им. И се чувстваше твърде виновна за това, но - отново - Еф винаги закъсняваше с няколко минути. Последният случай го доказваше. Тя беше толкова търпелива с него - прекалено търпелива, особено по отношение на пиенето - а сега живееше изцяло за себе си.

И за майка си. Усети как тя се дърпа от прегръдката й и отвори очи.

- Имам коса по лицето - каза майка й и опита да я махне.

Нора я огледа набързо. Нищо. Но се престори, че вижда нещо и пусна ръката на майка си за миг, за да го махне.

- Пипнах го. Всичко вече е наред.

Но по суетенето на майка си позна, че тя не се е хванала.

- Гъделичкаш ме. Пусни ме!

Нора усети как една-две глави се извръщат. Пусна ръката на майка си. Старицата потърка лицето си и пак опита да свали ка­чулката.

Нора я дръпна над главата й, но не и преди да се види рошав сребристо-сив кичур.

Чу как някой наблизо пое въздух. Нора потисна желанието да погледне и се помъчи да добие възможно най-безобиден вид. Чу шушукане или поне така й се стори.

Приведе се към жълтата линия с надеждата да види фаровете на влака.

- Ето го! - провикна се майка й. - Родриго! Видях те! Не се прави, че не чуваш!

Родриго беше името на домоуправителя от детските години на Нора. Тънък като пръчка мъж, спомни си тя, с толкова тесни хълбоци, че по-скоро носеше колана с инструментите, а не го пре пасваше. Мъжът, когото майка й викаше сега, беше тъмнокос, но не приличаше на Родриго от преди тридесет години. Той я погледна притеснено.

Нора обърна майка си на другата страна и опита да я успокои. Но майка й пак се извъртя и качулката се плъзна и разкри лицето й, докато се мъчеше да повика призрачния домоуправител.

   - Мамо - примоли се Нора. - Моля те. Погледни ме. Пази тишина.

- Да идва и да флиртува с мен може, а да работи...

На Нора й се щеше да запуши устата на майка си с ръка. Намести качулката й и я поведе надолу по перона, с което само привлече повече внимание.

- Мамо, моля те. Ще ни разкрият.

- Мързеливец такъв!

Дори и да вземеха майка й за пияница, пак щеше да има проблеми. Алкохолът беше забранен, защото се отразяваше зле на кръвта и защото предизвикваше антисоциално поведение.