Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Последната одисея [bg]
Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната одисея [bg]

Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:

Векове наред се е смятало, че легендарният град Троя е мит — докато през XIX век археолозите не открили древните му стени, погребани в пясъците. Щом Троя е била истинска, колко ли други чудеса от епосите на Омир Илиада и Одисея също могат да се окажат истина? Група учени се натъква на шокираща находка — средновековен кораб, скован под дебелите ледове на Гренландия. В трюма му има колекция от инструменти на войната, датиращи от бронзовата епоха. В капитанската каюта се пази съкровище, което се оказва колкото безценно, толкова и чудно — механична златна карта с вградена в нея сложна сребърна астролабия. Механизмът бил изработен от известните братя Бану Муса, смятани от мнозина за Да Винчи на арабския свят — блестящи учени, вдъхновили самия Леонардо. След активирането си картата проследява легендарното пътуване на Одисей след падането на Троя. Но маршрутът се отклонява, когато картата се разтваря, за да разкрие огнена река, водеща към скрит свят под Средиземно море. Този подземен свят е Тартар, гръцката версия на Ада. В древногръцката митология Тартар е мястото, където се наказват злите и където са заточени титаните. Когато новината за Тартар (и за невероятните оръжия, скрити в него) се разпространява, избухва напрежение в район, в който турци са изправени срещу кюрди, а терористите воюват с всички. Фантастичните ужаси от епосите на Омир се оказват напълно реални — и могат да бъдат отприщени. И Сигма трябва да отиде там, където човешките същества се боят да припарят — да прекрачи прага на самия Ад, за да не позволи избухването на световна война.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 158
Перейти на страницу:

Командирът му кимна.

— Тъкмо дойдох да ви кажа, че кацаме след десет минути и е най-добре да седнете при доктор Крандъл и да закопчаете колана си. Ще ни раздруса здравата при брега.

Боговете сякаш го чуха — в същия миг самолетът се разтресе. Ковалски запази равновесие, като се вкопчи в една облегалка. Командирът като че ли остана на крака, като просто се усмихна по-широко.

„Копеле…“

— Както казах — предупреди командирът, — време е за коланите.

Ковалски се изправи и понечи да мине покрай него, когато тактическият координатор завъртя стола си и свали големите си слушалки.

— Командир Пулман, току-що получих съобщение от друг „Посейдон“ на път към Рейкявик. Уловили са сигнал на перископска дълбочина покрай брега пред нас. Но тъй като бурята наближавала и морето било пълно с парчета лед, изгубили сигнала, без да могат да го идентифицират напълно. Искат да прелетим над района, преди да кацнем.

Ковалски си погледна часовника.

— Лошо. Можете да си играете на котка и мишка с руснаците и друг път. Трябва да слезем долу колкото се може по-скоро.

Усмивката на командира се превърна в намръщена гримаса.

— Позволете да ви напомня, че това е моят самолет. Вие сте просто пътници.

Самолетът се раздруса отново и този път Ковалски напълно изгуби равновесие. Дори Пулман се вкопчи в седалката от другата страна. Вече определено не се усмихваше.

— Бурята пред нас се превръща в истинско чудовище — напрегнато съобщи пилотът от кабината. — При това бързо. Всички да си закопчаят коланите.

Ковалски изгледа предизвикателно командира.

— Изглежда, че Майката природа току-що ви разжалва.

Пулман се намръщи и се обърна към тактическия координатор.

— Свържи се с другия самолет. Кажи им, че няма да има претърсване.

— Слушам.

Преди офицерът да успее да се обърне, Пулман добави:

— За всеки случай пусни редица шамандури от тук до брега. — Погледна Ковалски. — Може и да не останем във въздуха, но това не означава, че не можем да продължим да слушаме.

Ковалски сви рамене и мина покрай него.

„Хич не ми пука. Щом ти изнася, така да бъде“.

Седна тежко в седалката до Мария.

— Каква беше онази разправия отзад? — попита тя.

— Просто се погрижих да няма отклонения.

Тя се опита да погледне назад. Ръката й намери неговата и я стисна силно.

— Има ли вероятност за подобно нещо?

— Не и докато аз съм на пост.

Тя се обърна напред и въздъхна. Опита се да отдръпне ръката си, но той я хвана и я задържа. Кожата й беше гореща, но лицето й оставаше бледо. Ковалски с лекота разчете безпокойството и вината в очите й. Знаеше, че не бива да се опитва да я утешава и да я уверява, че приятелката й е в безопасност. Можеше да й предложи единствено фактите.

— Скоро ще кацнем — обеща той.

„Да се надяваме, преди да е станало късно“.

5

21 юни, 11:20

Ледник Хелхайм, Гренландия

Мак гледаше как Елена се строполява до реката, след като беше ударена в бъбрека от онова чудовище с безизразен поглед.

„Проклети копелета!“

Пристъпи към дупката в корпуса, готов да й се притече на помощ, да я защити.

Нелсън сложи ръка на рамото му.

— Нищо не можеш да направиш. — После сграбчи канадката му и го дръпна назад. — И като че ли ще си имаме компания.

Отвън някой извика нещо на арабски. В отговор щурмовият отряд се затича приведен към десния борд на кораба, като се насочваше към кърмата и носа. Един даде откос към дупката в корпуса, за да прикрива приближаването на останалите.

Джон изстреля и двата патрона по стрелеца. Онзи полетя назад, улучен в гърдите. Тялото му падна в реката. Джон се претърколи настрани миг преди куршумите на ответния огън да се забият на мястото, където беше току-що. Отърва се без драскотина и се озова до Мак и Нелсън. Стрелбата му беше принудила нападателите да напредват по-предпазливо.

Не че това щеше да им спечели много време.

— Трябва да се барикадираме някъде. — Нелсън посочи през тъмния трюм. — Може би в капитанската каюта.

При липса на по-добра идея Мак посочи с фенерчето и бутна приятеля си напред.

— Давай.

Тримата се втурнаха към носа. Тропотът на краката им се превърна в шляпане, когато стигнаха локвите масло на дъното на кораба. В отсъствието на картата течността отново беше станала черна.

Но това повдигаше друг въпрос.

— Тази гадост може би е запалима — предположи Мак, докато продължаваха напред. — Ако я подпалим, може да подейства като бариера и да ги пропъди.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)