Последната одисея [bg]

Погледът й се насочи към един от високите съдове, наредени покрай корпуса. Един от тях се беше счупил преди много години, но останалите изглеждаха непокътнати и отгоре им имаше глинени похлупаци.

Мак забеляза накъде е насочено вниманието й.

— Прегледахме ги. Запечатани са с восък. — Той насочи лъча към счупения съд. — Ако се съди по запазената миризма, вероятно са пълни с някакъв вид гориво. Може би с китова мас. Не искахме да ги отваряме, за да проверим.

Елена оцени предпазливостта му и се замоли да оцелее достатъчно дълго, за да разбере дали е прав. Докато се обръщаше, някакво леко почукване насочи вниманието й обратно към непокътнатите съдове. Сякаш в тях имаше нещо.

„Какво, по дяволите?“

— Да вървим — подкани ги Нелсън, който явно не беше чул нищо.

Мак се обърна и го последва. Елена поклати глава и тръгна след тях.

Реши, че почукването е някакъв акустичен номер в мрака.

„Сигурно просто капе вода от палубата“.

Тримата забързаха към капитанската каюта.

Нелсън стигна пръв, качи се по стълбата и влезе в тясното помещение. Бързо отиде до затворената метална кутия върху писалището.

Елена се задържа на прага, спомняйки си предупреждението на геолога, че устройството е радиоактивно. Вътрешният му механизъм продължаваше да тиктака. Явно бяха забравили да върнат лостчето в началното му положение, преди да се изнесат от помещението.

— Може би ще е по-добре да го изключим — предупреди тя, когато Нелсън стигна до писалището. — Не мисля, че е добре да го местим, докато работи. Всяко разтърсване може да повреди механизма.

Нелсън се намръщи.

— Какво значение има? Крадците ще си тръгнат със счупена карта. Няма да плача за загубата им. И без това сигурно ще разглобят всичко и ще претопят златото за бърза печалба.

Мак даде на Елена фенера си и отиде при Нелсън.

— И все пак нека да го изключим.

В бързината двамата се сбутаха и Нелсън сръга с лакът мумифицираното от студа тяло на капитана. Столът се преобърна, като повлече трупа със себе си.

Елена трепна от трясъка и тежкото тупване на замразената плът. При удара нещо излетя от скута на капитана и падна в краката й. Елена клекна и взе правоъгълния предмет. Той беше увит в тюленова кожа и запечатан с восък. Очевидно някой се беше опитал да го запази от стихиите и капитанът го беше държал у себе си и буквално го беше гушнал в смъртта си.

Явно беше нещо важно. Елена го напъха в пазвата си и вдигна ципа. Изправи се и загледа как Нелсън и Мак вдигат голямата кутия с картата. От мястото си видя как нещо като бронзов прът изскача от повърхността на писалището, очевидно на пружина и задържано от тежестта на златната карта.

„Опа…“

Беше чела за капани, задействани от небрежни натрапници в египетски гробници. Опита се да ги предупреди.

— Не мър…

От писалището прозвуча силен гонг.

Стреснати, двамата мъже се опитаха да се дръпнат назад. Нелсън изпусна единия край на тежката кутия и тя се килна в ръцете му. Капакът й се отвори.