![Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/3/poslednata-odiseya-bg-download.jpg)
Последната одисея [bg]
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: Сигма форс #15
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559913
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:
Без да каже нито дума, смуглата жена пристъпи напред, отпусна се на коляно и отвори кутията. Златото заблестя. Елена отново се загледа в картата. Тя като че ли се беше върнала в първоначалното си състояние. Мъничкият сребърен кораб се намираше в някакво пристанище на турския бряг. И докато гледаше надолу, Елена внезапно позна града.
— Троя — прошепна тя на глас.
Жената я погледна, леко наклони глава настрани и тъмните й очи проблеснаха.
— Явно онзи, който те е довел тук, не е сгрешил в преценката си.
Оценката не донесе особена утеха на Елена. Тя забеляза белега, който минаваше през долната устна на жената и продължаваше надолу по брадичката й, по гърлото и изчезваше под ръба на костюма. Не я правеше по-непривлекателна. В същото време Елена долавяше как от жената лъха осезаема заплаха, подобно на лъчението от златната карта.
И двете бяха прекрасни и убийствени.
Пронизителният поглед на жената се спря върху Елена.
— Къде е? — попита тя.
— За какво говорите?
Водачката на отряда посочи кухината в картата, в която доскоро се намираше сребърната сфера на астролабията. Бронзовите зъбни колела в празното гнездо блестяха ярко. Елена си ги представи как завъртат астролабията подобно на стрелките на сложен часовников механизъм.
— Къде е Ключът на Дедал? — попита жената.
„Ключът на Дедал?“
Елена остави объркването да се изпише на лицето й, за да подсили лъжата й.
— Не зная за какво говорите. Това е всичко, което намерихме.
Водачката се изправи и даде заповед на арабски на някой зад нея.
Елена различи една дума. Таелимуха. Което означаваше „дай й да разбере“.
Тя се обърна и видя едрият мъж да стои зад гърба й. Дори не го беше забелязала да слиза от понтонната лодка. Мъжът се извисяваше повече от два метра и очевидно страдаше от някаква генетична форма на гигантизъм. Цялото му лице беше в бръчки и белези. Челото му беше ниско и дебело. Очите му бяха мъртвешки и студени като на син кит.
Мъжът сви ръка в юмрук и фрасна Елена.
Тя извика и се строполи на земята. Острата болка прониза цялото й тяло и спря дъха й. Сълзите, които се беше опитвала да задържи, опариха бузите й.
Жената погледна надолу към нея.
— Недей да лъжеш повече.
После посочи кораба и излая на арабски на хората си — достатъчно силно, за да може Елена да разбере ясно заповедта й.
— Намерете ключа. Избийте всички.
4
21 юни, 11:18
Във въздуха над Датския проток
Прекадено нервен, за да седи на едно място, Ковалски крачеше напред-назад в самолета. Това беше четвъртото му ставане за последните двайсет минути.
Накрая стигна до „стелажите за вино“ в задната част, на които бяха подредени цилиндрични радиоакустични шамандури. Облегна се на подобния на многоцевна картечница механизъм, който изстрелваше шамандурите в морето, за да помагат на патрулния самолет да следи руските подводници в района. Потупа с пръст гнездото за зареждане. Другата му ръка, която още беше в джоба на дългото му кожено палто, си играеше с целофана на кубинската пура.
„Може и да не ме хванат, ако запаля за едно-две дръпвания…“
Наоколо нямаше никого. Големият самолет имаше екипаж само от девет души, като всички бяха на носа. Всички бяха заети с мониторите си и в самолета цареше потискаща тишина, която само опъваше нервите му.
Видя командира да излиза от вратата в другия край и да върви към наблюдателните станции в средата на борда. Спря, каза нещо на Мария, която седеше със закопчан колан до един от двата наблюдателни прозореца, и се разсмя на отговора й. Ръката му се задържа прекалено дълго върху облегалката на седалката й.
Ковалски усети как по врата му плъзва гореща червенина.
Командирът беше млад, усмихваше се често и приличаше много на Том Круз в „Топ гън“.
Извади пурата от джоба си и тръгна към носа.
Мина покрай секциите на радиоелектрониката и средствата за борба с подводници. Срещна се с командира при редицата от пет седалки покрай левия борд, където четирима мъже и една жена бяха наведени над различни светещи екрани и следяха високотехнологичния радар за многоцелево търсене APY-10 и електронното устройство за заглушаване ALQ-240.
По-рано, когато научи, че Ковалски е служил във флота, тактическият координатор на групата се беше опитал да му обясни част от оборудването и способностите му. Ковалски едва успя да разбере една дума от три. Това му напомни колко старо морско куче е всъщност. Очевидно модерното военно дело го беше задминало сериозно.