Мистерия в “Елингам” [bg]

— Безжичният интернет тук е зле. Мобилната мрежа също.

Той срита кабелите с крак.

— Не съм пробвала още — каза Стиви.

— Е, не стават.

Кашонът до Стиви като че ли бе пълен с… резервни части. Какви ли не. Крака на стол, някакъв метален диск. Джанел се приближи и погледна.

— Какво е това? И ти ли конструираш?

Нейт се спусна към кашона, сякаш за да го предпази.

— Ходя на… битпазари. — Махна някак извинително с ръце. — Колекционирам разни неща. Часовници например. И други.

Затвори капака на кашона, с което явно искаше да покаже, че не му се говори на тази тема.

Стиви хареса наперената позитивност на Джанел, както и затвореността на Нейт. Тя притежаваше частици от тези две качества, и то в комфортна комбинация.

— Обиколката започва! — провикна се отдолу Пикс. — Те чакат отвън! Хайде, деца!

Нейт изглеждаше разколебан, но Джанел не се притесни изобщо.

— Мисля, че е задължителна — каза тя.

Джанел, Нейт и Стиви излязоха на двора, където голяма група хора тъпчеха напред-назад в очакване на сигнала за тръгване. Хейес и Ели, които бяха второкурсници, очевадно не бяха задължени да се включат в обиколката.

Изглежда, групата бе минала от къща на къща, за да събере учениците, а „Минерва“ бе последната спирка. Стиви огледа своите съученици първокурсници. Не си спомняше какво точно бе очаквала — дали бе смятала, че учещите в „Елингам“ ще носят лабораторни престилки или ще изглеждат като Ели.

Като цяло те приличаха на обикновени гимназисти. Имаше деца с перфектни прически, които се бяха събрали заедно благодарение на странната алхимия, събираща хората с идеална лъскава коса. Едно от момичетата бе със скъпа рокля на червено и бяло каре, очила, наподобяващи котешки очи, с очна линия, маркова червена чанта и елегантна червена шапчица. Тя беше най-официално облечената и токовете й потъваха дълбоко, докато крачеше в тревата. Друго момиче бе със зелена коса и фланелка с емблемата на НАСА; управляваше сръчно инвалидната си количка по неравния терен. Трето бе с подстригана късо черна коса, бледа кожа и яркочервено червило — приличаше на филмова звезда с безформената си, но определено модна сива рокля и широкия черен колан. Момиче с хиджаб на цветчета снимаше кампуса с телефона си. Едно от момчетата така и не свали слушалките си по време на обиколката.

Най-отпред вървеше ученик, на име Казим Базир, който говореше бързо и разпалено. Казим имаше будни очи, а тонът му бе като на продавач, който се опитва да ти пробута собствения ти западнал планински имот.

— Академията „Елингам“ е строена между двайсет и осма и трийсет и шеста година от Алберт Ксавие Елингам и съпругата му Айрис — каза Казим. — Дясната част на кампуса, където са нашите къщи, е известна като мокрия кампус, защото там потокът свива, минавайки по границата на имота. Игрищата, класните стаи и повечето от другите сгради са в сухия кампус. Естествено, влага няма никъде…