Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
И преди Кейт да разбере напълно какво иска да каже, Робин я сграбчи отново и бързо намери устните й. Първото нещо, което си помисли бе, че устните му са горещи като слънцето. Обхвана я някакво вълнение и тя остана неподвижна в ръцете му като позволи устните му да шарят по нейните и с изумление осъзна, че това предизвиква у нея не отвращение, а приятно чувство, изпълващо я с безпокойство. Той продължи да я целува страстно, езикът му трескаво напираше в устата й, и така силно я бе притиснал към себе си, че й се струваше, че ще се задуши.
Робин направо не беше на себе си. Загуби контрол над чувствата си още в момента, когато устните му докоснаха нейните. Той вече не искаше просто да я успокои. Целуваше я страстно, защото го искаше, защото изпитваше нужда от това и защото никога през живота си не бе изпитвал по-голямо удоволствие. Без да съзнава какво прави, той плъзна бавно ръце надолу по тялото й като с цялото си същество усещаше нежността на формите й, независимо от дрехите, които му пречеха да я докосне истински. Ръцете му се смъкнаха по-надолу, като следваха прекрасната извивка и я притискаха все повече и повече, докато тя ясно почувства втвърдената долна част на тялото му, признак за силното му желание.
Гняв!
Свиреп, влудяващ гняв.
Нито едно човешко същество не бе предизвиквало такава буря от недоволство у нея. Не бе позволявала на нито един мъж досега да я опипва по този обиден начин. Дали не бе полудяла, че не спря по-рано безсрамните му действия? Не, тя просто е сломена от тежкото положение, в което се намира баща й. А Робин Флетчър, този долен затворник и господ знае още какъв се беше възползвал от нейната болка и от объркаността й. Тя изплака и се откъсна от прегръдката му, лицето й бе кървавочервено от гняв, със застинало изражение на шок и разочарование.
— Как си позволяваш по такъв долен начин да се възползваш от състоянието ми!
Робин се изчерви виновно, съзнавайки, че напълно е изгубил контрол над себе си. Кейт беше права. Макар че бе заядлива и язвителна, тя заслужаваше по-голямо уважение и той наистина бе прекалил. Може би го смяташе за животно, но той нямаше право да се дължи по този начин. Какво толкова имаше у тази Кейт Маккензи, което го караше направо да губи разсъдъка си? Тя бе действително красива, но господ му е свидетел, че е виждал и много по-хубави жени. Тялото й сякаш бе създадено само за любов, но такова бе и тялото на Серина. Някаква непозната сила го тласкаше към нея, караше го да се рови в дебрите на душата й, за да разкрие това, което я прави различна от всички останали жени. Само една единствена жена на този свят бе притежавала такава поразителна власт върху него. Кейси О’Кейн Пенрод.
— Не бих искал да казвам, че съжалявам, Кейт, защото няма да е вярно. Би трябвало да признаеш, че за малко все пак успях да отвлека мислите ти от сериозните ти проблеми. Сега отивам да си върша работата. Ако ти потрябвам, знаеш къде да ме намериш — Робин се обърна и тръгна към вратата. После внезапно спря и бързо се върна обратно. — Кейт, аз наистина съжалявам за Уилям.
Кейт го гледаше как се отдалечава и не можеше да реши дали да му отвърне с някаква злобна забележка или да му благодари за загрижеността. Не каза нищо. В момента чувствата й бяха прекалено объркани и й бе трудно да намери верния отговор.
Деър и Кейси Пенрод пристигнаха на посещение следващия ден заедно с децата си. Първо се спряха да поговорят с Робин, който ги информира, че Уилям е много болен и едва ли ще се оправи. Кейт видя колата им, която се движеше бавно по прашната алея и излезе да ги посрещне пред главния вход. Брендън се измъкна пръв от колата и започна да подскача нагоре-надолу, докато чакаше останалите да слязат. Скоро се появи малката Луси и Кейт веднага си помисли, че никога не бе виждала по-очарователни малчугани от наследниците на семейство Пенрод. В този момент погледът й се спря върху слезлите вече Деър и Кейси и тя веднага разбра откъде идват хубавите черти на децата.
Господи, тя е наистина хубава, помисли си възторжено Кейт. Косите на Кейси бяха като горящ пламък, нещо средно между ярко червено и медено. Инстинктивно Кейт почувства, че очите й би трябвало да са зелени и това се оказа истина. После се обърна към Деър. Той бе забележително красив и мъжествен. Сивите му очи блестяха радостно, когато гледаше към Кейси, но Кейт ни най-малко не се съмняваше, че същите тези прекрасни очи можеха да станат и студени като лед при определена ситуация. Любовта между двамата бе тъй открита и впечатляваща, че стомахът на Кейт се сви на топка.