Свещеното пътуване на мирния воин
- Автор: Милман Дан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Йотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свещеното пътуване на мирния воин». Краткое содержание книги:
По-късно, когато се прибирах, видях Мама Чия да влиза в колибата, очаквайки вероятно да ме намери в леглото. Закрачих бързо надолу и едва не се подхлъзнах на мокрите листа, които бяха станали коварни след сутрешния проливен дъжд. Горд с бързото си възстановяване, аз реших да се пошегувам с нея, скрих се зад бараката и надникнах иззад нея, когато тя излезе навън и се огледа, незнаеща какво да мисли. Сетне отново се дръпнах зад постройката, сложих ръка на устата си, за да не се засмея на глас, поех си дълбоко въздух и отново надзърнах зад ъгъла. Мама Чия вече не беше там.
Уплаших се, че може да е тръгнала да ме търси, излязох от укритието си и тъкмо се канех да я повикам, когато една ръка ме потупа по рамото. Обърнах се и видях усмихнатото й лице.
— Как разбра къде съм? — попитах аз.
— Чух те да ме викаш.
— Не съм те викал!
— Напротив, извика ме.
— Не, не съм! Канех се, но…
— Тогава как разбрах, че си тук!
— И аз това те попитах!
— Май се върнахме в самото начало — рече тя. — Седни. Донесла съм обяд.
При думата обяд аз се подчиних незабавно. Седнахме на дебелия килим от влажни листа в сянката на едно дърво. Стомахът ми къркореше, когато тя ми предложи порция чудесни сладки картофи — най-добрите, които някога бях опитвал — ориз със специални подправки и различни видове свежи, хрупкави зеленчуци. Не зная как бе събрала всичко това в раницата си.
Докато се хранехме, разговорът замря. Накрая, все още дъвчейки, аз казах:
— Благодаря ти. Наистина умееш да готвиш.
— Не съм го готвила аз — отвърна тя. — Сачи приготви всичко.
— Сачико? Кой я е научил да готви така? — попитах аз.
— Баща й.
— Тя има истински талант. Родителите й трябва да се гордеят с нея.
— Те са повече от горди с нея. — Мама Чия остави храната и погледна към сечището и гъстата смарагдово зелена гора. — Нека ти разкажа една истинска история. Преди девет години аз помогнах при идването на Сачи на бял свят. Тя беше на четири, когато направих същото и за брат й.
Скоро след като братчето й се роди, малката Сачи започна да моли родителите си да й позволят да се грижи за бебето. Те се безпокояха, че както повечето четиригодишни деца тя може да изпитва ревност и да й се прииска да го удари или раздруса. Затова отговорът им бил отрицателен. Но при Сачи нямало никакви признаци на ревност. Вместо това тя се отнасяла към него с обич и молбите й да я оставят с бебето накрая станали толкова настоятелни, че накрая ги склонила.
Горда със себе си, тя влязла в стаята на бебето и притворила вратата след себе си. Останала само малка пролука, през която любопитните родители можели да надзърнат вътре и да чуят какво се случва. Те видели малката Сачи да пристъпва тихо към братчето си, сетне приближила лице до неговото и казала тихо: „Кажи ми, бебе, как изглежда Бог, защото аз започвам да забравям.“
— Наистина ли е казала така? — попитах аз с благоговение.
— Да.
След дълга пауза аз казах:
— Разбирам защо точно тя е твой чирак.
Останахме да седим в мълчание под сянката на дървото, докато накрая Мама Чия подхвърли.
— Утре ще направим един преход.
— Заедно? — попитах аз.
— Не — закачи ме тя. — Ти ще тръгнеш по горния път, а аз по-долния.
Все още не познавах Мама Чия много добре и понякога ми беше трудно да кажа кога се шегува. Забелязвайки объркването ми, тя се засмя и каза:
— Да, тръгваме заедно.
Сетне тя се усмихна и посочи нещо зад гърба ми.
— Я погледни зад дървото.
— Раницата ми! — извиках смаян. Тя се усмихна широко, когато се втурнах към нея, за да я отворя. Вътре беше портфейла ми с няколко долара и кредитната ми карта, часовника ми, чифт чисти гащета, гуменки, паста за зъби и самобръсначка. Всичко си беше тук!
— Бащата на Сачи имаше някаква дърводелска работа на Оаху — обясни тя. — Изпратих го до Макапу, за да намери нещата ти. Каза, че си ги бил скрил добре.
— Кога мога да се срещна с него, за да му благодаря? — попитах аз.
— Той също няма търпение да се запознае с теб, но трябваше да се върне в Оаху, за да си довърши работата. Ще бъде тук след няколко седмици. Радвам се, че имаш нови гащета — добави тя и посочи парцаливите ми бански, хващайки носа си с ръка, — така че да можеш да изпереш тези.
Усмихнах се и взех дланта й в своята.
— Благодаря ти, Мама Чия. Наистина съм ти благодарен за всичко.
— Да, наистина направих много за теб — рече тя и отклони благодарностите ми като махна с ръка. — Чувал ли си за онази нова порода кучета, която е кръстоска между питбул и коли? Първо ти отхапва ръката и после тича да ти помогне. — Тя се усмихна. — Причиних ти вече достатъчно големи беди. Това е моят начин „да се притичвам на помощ“.