Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
— Не, сър — отвърна Бърнард.
— На всички ви е известно, че системата автоматично изписва името на подателя.
— Не съм го написал аз! — извика Бърнард.
— Пак ли крещиш? — попита Дап.
— Вчера някой изпрати съобщение с подпис „Бог“ — рече Бърнард.
— Така ли? — каза Дап. — Не знаех, че и той е включен в системата. — Дап се обърна и излезе, а в помещението избухна смях.
Опитът на Бърнард да си възвърне властта се провали. Само неколцина останаха в тайфата му. Те обаче бяха най-злите. Ендър знаеше, че няма да му дадат мира. И все пак номерът със системата свърши добра работа. Крилцата на Бърнард бяха подрязани, а всички по-свестни момчета се освободиха от властта му. А най-хубавото от всичко бе, че Ендър успя да постигне това, без да го изпраща в болницата. И така бе много по-добре.
Сега той се залови със сериозна работа — трябваше да изработи защитна система за собствения си чин, тъй като вградената защита не бе надеждна. Щом в нея можеше да проникне едно шестгодишно момче, то тя бе играчка, а не сериозна защита. Поредната игра, която ни осигуряват учителите. А за тази игра много ме бива.
— Как успя да го направиш? — попита Шен на закуска.
Ендър спокойно си отбеляза, че за първи път новобранец от собствения му клас сяда при него по време на хранене.
— Кое? — попита той.
— Да изпратиш съобщение с измислено име. И с името на Бърнард! Това беше страхотно. Сега му казват Задникобройкара. Или само Бройкара за пред учителите, но всеки знае какво бройка.
— Горкият Бърнард — измърмори Ендър. — А той е толкова чувствителен.
— Я стига, Ендър. Ти си проникнал в системата. Как успя?
Ендър поклати глава и се усмихна.
— Благодаря ти, че ме мислиш за толкова умен. Аз само видях пръв съобщението, това е.
— Добре, добре, не е нужно да ми казваш — рече Шен. — И все пак беше страшно хубаво. — Те продължиха да се хранят мълчаливо. — Наистина ли си въртя задника, когато вървя?
— Неее — отвърна Ендър. — Съвсем мъничко. Просто не прави такива големи крачки, това е.
Шен кимна.
— Друг освен Бърнард едва ли би го забелязъл.
— Той е прасе — рече Шен.
Ендър сви рамене.
— В края на краищата прасетата не са чак толкова лоши.
Шен се засмя.
— Прав си. Не съм справедлив спрямо прасетата.
Те се засмяха заедно и към тях се присъединиха други двама новобранци. Изолацията на Ендър свърши. Войната тепърва започваше.
ГЛАВА ШЕСТА
ПИТИЕТО НА ВЕЛИКАНА
— Нима в миналото не сме преживявали разочарования? Чакаш с години, изпълнен с надежда, че ще успеят, а те вземат, че се провалят. Но и Ендър си го бива, решил е да се „простуди“ още през първите шест месеца.
— Нима?
— Не виждаш ли какво става тук? Не се отделя от компютъра и играе само на „Питието на Великана“. Да не би момчето да страда от мания за самоубийство? Никога не си споменавал за това.
— Рано или късно всеки се залавя с Великана.
— Само че Ендър няма да го остави на мира. Също като Пайнюъл.
— Идва време, когато всеки започва да прилича на Пайнюъл. Но той бе единственият, който се самоуби. Според мен самоубийството му нямаше нищо общо с „Питието на Великана“.
— Залагам си главата, че грешиш. А и я погледни какво направи с наборната си група.
— Както знаеш, това не беше негова грешка.
— Не ме интересува. Чиято и да е грешката, той направо разлага групата. Момчетата трябва да се сработват, а появи ли се Ендър, зейва пропаст, широка цяла миля.
— Според плана ми той няма да остане дълго в тази група.
— Тогава най-добре ще е да си съставиш нов план. Тази група боледува и източникът на заразата е той. Ще остане в нея до излекуването й.
— Източникът на заразата бях аз. Исках да го изолирам и успях.
— Дай му време. Нека да видим как ще излезе от това положение.
— Не разполагаме с време.
— Точно така. Не разполагаме с време, за да пришпорваме едно дете, при което възможностите да стане чудовище или военен гений са еднакви.
— Заповед ли е това?
— Записващото устройство е включено. Както винаги. Значи тилът ти е подсигурен. Върви по дяволите.
— Ако е заповед, тогава ще се…
— Заповед е. Остави го в групата му, за да видим как ще оправи нещата в нея. Граф, от тебе ще хвана язва.