Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Първото нещо, което искам, е да не танцуваш валс с Лъвджой. Нещо не ми харесва у този човек. Забелязах, че тази вечер той ти обръщаше изключително внимание.
— Как смеете, господине! — Аугуста скочи. — Заявявам ви, че няма да допусна нито съпругът ми, нито който и да е друг мъж да ми диктува с кого да танцувам и с кого не. Съжалявам, че трябва да ви го кажа с такъв неподходящ според вас тон.
— Разбирам. Разтревожен съм да го чуя.
— Подигравате ли се с мен, Грейстоун? — тя го погледна гневно.
— Не, мила моя. Седни, ако обичат.
— Нямам намерение да сядам. Веднага ще отида в залата, ще взема братовчедка си и ще се приберем у дома. И когато се прибера, ще кажа на чичо, че се отказвам от годежа.
— Не можеш да направиш това, Аугуста!
— Защо? Обяснете ми.
— Заради дадените ми поводи — Хари взе ръката й и полека, но настоятелно я върна на пейката. — Аз вярвам, че ти си една честна и достойна млада дама, независимо от буйния ти нрав. Не си от онези жени, които при някои обстоятелства дават повод на един мъж, а след това го зарязват.
— Поводи?
Хари си помисли, че е дошло времето за няколко леки заплахи. Аугуста се нуждаеше от такова нещо. Очевидно тя не искаше да се омъжи.
— Мисля, че знаеш за какво става дума и не си забравила напълно какво се случи онази вечер на килима в библиотеката.
— На килима в библиотеката? Боже Господи! — тя седна вцепенена на пейката и втренчено го погледна. — Господине, да не би да мислите, че щом ви позволих няколко целувки, това означава, че трябва да се сгодя за вас?
— Ние стигнахме до нещо повече от целувки.
— Признавам, че нещата отидоха малко по-далеч.
— Малко? Мисля, че ти беше полугола — припомни й Хари с премерена грубост. — И ако часовникът не беше ударил, може би щяхме да стигнем до крайност. Зная, че ти се гордееш с модерните си разбирания, Аугуста, но не бъди толкова жестока.
— Жестока? Няма нищо жестоко в това.
— Не говоря за себе си, говоря за теб самата — Хари вдигна рамене. — Ние сме сгодени. Твоят чичо прие предложението ми и ти ме посети в полунощ същата вечер. Какво трябваше да си помисля аз? Всеки би решил, че ти нарочно си ми дала повод.
— Не е така. Нещата някак се объркват. Не съм ви дала повод, Грейстоун.
— Подценяваш ме, любима — каза той и се усмихна. — Ти ми даде много поводи. Няма да забравя никога прекрасните ти гърди — нежни, твърди и изпъкнали, няма да забравя розовите им пъпки под пръстите си.
— Господине! — Аугуста изкрещя от ужас.
— Мислиш ли, че някога ще забравя формата на бедрата ти? — продължаваше Хари, убеден, че този разговор ще има огромен ефект върху реакциите й. Реши, че е дошло време младата дама да, получи един добър урок. — Бедрата ти, добре очертани, като на гръцка статуя. Няма да забравя, че имах тази привилегия да ги докосвам.
— Но аз не съм ви разрешавала. Вие просто ги пипнахте.
— А нима ти ме спря? Ти ме целуваше горещо и страстно.
— Не, не съм, господине — тя го гледаше с недоумение.
Хари повдигна вежди.
— Ти не изпитваше нищо, когато си ме целувала? Дълбоко съм разочарован. За мен това беше едно страстно преживяване. И няма да го забравя никога.
— Не съм казала такова нещо. Исках да кажа, че не съм изпитвала точно такава гореща страст. Бях изненадана от ситуацията. И се надявам, че няма да обръщате сериозно внимание на тези факти.
— Значи ли това, че ти често имаш подобни срещи и си свикнала? Затова смяташ такива интимни ситуации за несериозни?
— Не искам да кажа това — Аугуста, вече напълно объркана, го гледаше недоумяващо. — Вие смятате, че аз трябва да се сгодя за вас само защото съм ви позволила някои волности върху килима на библиотеката?
— Мисля, че ми дадохте обещание.
— Не съм давала никакви обещания.
— Не съм съгласен с това. Вие ми позволихте тези интимности като ваш годеник. Това не е ли обещание?
— Не съм правила това.
— Повторете, моля ви, госпожице Болингър! Не мога да повярвам, че само сте се развличали онази нощ. Не можете да ме убедите, че вие просто сте се подиграли с чувствата на един мъж. Дори да сте необуздана и дива по природа, вие не сте жестока. А може би като жена държите и на честта си.
— Разбира се, че държа на честта си — процеди през зъби Аугуста. — Ние от Нортъмбърланд-Болингър дори се бием за нея.
— Тогава годежът не се разваля. Сега и двамата сме достатъчно обвързани. Не можем да го върнем назад.
Нещо изпращя и се счупи. Аугуста погледна в скута си — от напрежение беше счупила ветрилото си.
— О, Боже! — възкликна тя.
Хари се усмихна и повдигна с пръсти брадичката й. Клепачите й се отвориха и откриха разтревожения поглед. Той се наведе и я целуна по устните.