Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Може би сте по-добра от мен в тази област… Много ви се иска да не се омъжвате, а?
— Това не е така, сър. Работата е там, че вие не — сте имали предвид да се ожените за мен, поискали сте ръката на Клаудия. И никой не може да ви вини, разбирам ви напълно. Но мисля, че това няма да бъде добър брак, защото и двамата безкрайно много си приличате. Разбирате какво искам да кажа, нали?
Хари вдигна ръка да я спре.
— Искам да кажа нещо, преди да отидем по-нататък с вашия план.
— Какво е то?
Той се усмихна леко и загадъчно, защото бе любопитен да види реакцията й.
— Чичо ви не е направил никаква грешка. Аз поисках вашата ръка. Поисках вас за съпруга, госпожице Болингър!
— Мен?!
— Да.
— Вие сте ми поискали ръката? — тя го погледна удивено.
Хари не можеше повече да й устои. Той застана между нея и писалището. Спря пред Аугуста и взе ръката й. Поднесе я към устните си и я целуна.
— Поисках вашата ръка, Аугуста.
Пръстите й бяха студени. Тя трепереше. Без да каже дума, Хари бавно я притегли към себе си. Беше изключително нежна. През роклята почувства очертанията на заобления й ханш.
— Господине, нищо не разбирам.
— Всичко е ясно. Сега ще ти обясня.
Хари се наведе и я целуна. За първи път той я прегръщаше. Не броеше нежната й целувка в кабинета на Енфилд. Сега я целуна истински. Нощи наред в леглото си мечтаеше за тази целувка. Искаше му се да я обладае, а се стремеше да я запази чиста. Бореше се със себе си и от тази борба главата му се замайваше. Той постави ръката й на рамото си, пръстите й се впиха в плътта му. Целуна я още по-страстно. Ароматът на устните й беше неповторим — сладко ухаещ. Възбуждащ, чисто женски. Езикът му срещна нейния. Ръцете му я стискаха здраво през кръста. Той чувстваше как сатенените рози се притискат към него. Усети през ризата си малките твърди зърна на гърдите й. Аугуста тихо изстена и обви ръце около шията му. Пелерината й се смъкна малко и откри деколтето й. Хари се опи от възбуждащото ухание на тялото и парфюма й. Всичко в него се изопна. Той плъзна надолу един от ръкавите й и разголи лявата й гръд. Беше малка, но добре оформена. Той я стисна в ръка и започна да гали розовото зърно.
— О, Господи, Хари! Пардон, господине.
— Наричай ме Хари! — той отново я погали на същото място и тялото й се изви, изпълнено с желание.
Отражението на огъня играеше върху лицето и огърлицата й и Хари забеляза възбудата в погледа й.
— Ти си моята Клеопатра — прошепна той. Аугуста се вцепени. Искаше й се да избяга, но той отново я погали нежно и възбуждащо, докато целуваше шията й.
— Хари! — простена Аугуста, потрепери и се отпусна в прегръдките му. Ръцете й го обвиха и тя започна да го целува по шията.
Този изблик на страст възбуди в него всички мъжки инстинкти. Нейното желание го накара да забрави обещанията, които беше дал пред себе си. Стискайки гърдата й в ръката си, той повали Августа на килима. Тя се подчини. Гледаше го с премрежен поглед. Очите й бяха пълни с копнеж и очакване, но и с някакъв страх за това какво ще се случи по-нататък.
Хари изстена, докато лягаше до нея и развързваше корсажа й.
— Не, господине — прошепна Аугуста.
— Хари — поправи я той, като целуваше гърдите й. Бавно повдигна роклята и откри коленете й.
— Моля те, Хари, трябва да ти кажа нещо важно. Не искам да се почувстваш измамен, когато се ожениш за мен.
— Какво искаш да кажеш? Да не би да си била с друг преди мен?
Тя премигна и страните й се покриха е лека руменина.
— О, не, господине, не става дума за това.
— Отлично — Хари се усмихна и си отдъхна. Разбира се, че не е била с никого преди. Той го чувстваше инстинктивно. Нямаше никой преди него. Аугуста му принадлежеше изцяло.
— Работата е там, че аз ще бъда лоша съпруга. Опитвах се да ти обясня това още онази вечер в библиотеката на Енфилд по повод на друг разговор. Помни, че съм от Нортъмбърланд-Болингър. За разлика от моята братовчедка, у мен няма нищо ангелско. Ти напълно ли си сигурен, че искаш да се ожениш за мен?
Хари вдигна още по-нагоре роклята й. Пръстите му се плъзнаха по вътрешната страна на бедрата й.
— Мисля, че ще те направя такава съпруга, каквато искам.
— Не съм съвсем сигурна, сър. Не е лесно да промените темперамента ми.
— Аз не искам да правя това.
— Не искате? Вие ме харесвате такава, каквато съм?
— Да, много. Мисля, че от теб ще излезе чудесна графиня.
— Разбирам — тя прехапа устни и събра краката си. — Хари, обичаш ли ме?
Той въздъхна и задържа ръка между бедрата й.
— Аугуста, ти като всяка млада дама вярваш, че любовта е нещо тайнствено и омайно, а не рационално явление, което може да се обясни. Но аз имам свое собствено мнение по този въпрос.