Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
Лейди Уилоуби, едра жена в розова рокля, потупа с ветрилото си Хари по рамото.
— Значи сте записали Аугуста Болингър на първо място в списъка си? Никога не съм допускала, че вие двамата можете да се ожените. Винаги сте били много потаен, графе.
— Струва ми се, че искате да ме поздравите за годежа ми — каза хладно Грейстоун.
— Разбира се, господине. Цялото отбрано общество е щастливо да ви поздрави за това. И се надява, че вашият годеж ще поразвлече малко или много хората този сезон. Разбирате ме, нали?
— Не, мадам. Не ви разбирам.
— Хайде, графе! Годежът ви е много любопитно явление. Вие и Аугуста Болингър просто не си подхождате. Не зная как ще я заведете в църквата, без да е имало преди това два или три дуела заради нея. Или се очаква нейният чичо да я прати нейде в чужбина? Тя е от Нортъмбърланд-Болингър. Какъв ужасен късмет!
— Моята годеница е дама — каза тихо Хари и задържа студения си поглед върху нея. Лицето му бе безизразно. — И се надявам, че когато хората говорят за нея, те ще помнят това. Ще го запомните ли и вие, мадам?
Лейди Уилоуби премигна и се изчерви.
— Разбира се, господине. Не исках да ви обидя, просто се пошегувах. Нашата Аугуста е една жизнерадостна млада дама. Ние всички я обичаме и й желаем всичко най-добро.
— Благодаря ви. Ще й предам вашите поздрави и пожелания.
Хари кимна студено и се оттегли. Вътрешно се вълнуваше. Без съмнение жизнерадостното чувство и ентусиазмът на Аугуста й създаваха друг облик пред обществото. Хората я мислеха за безразсъдна. Той трябваше да я обуздае, преди да е направила някоя грешка.
Най-после се добра до нея чак на другия край на залата. Тя разговаряше с Лъвджой и се смееше. Когато усети неговото близко присъствие, спря по средата на изречението и обърна глава, за да срещне погледа на Хари. В очите й се появи хитро пламъче и тя с небрежен жест разтвори ветрилото си.
— Как сте тази вечер, господине? Познавате ли се с лорд Лъвджой?
— Да, срещали сме се — кимна Хари. Не му харесваше хитрата физиономия на Лъвджой. Дори не обърна внимание, че той стоеше твърде близо до годеницата му.
— Да, разбира се. Членове сме на един и същи клуб, нали, Грейстоун? — лордът взе ръката на Аугуста. — Мисля, че трябва да ви поверя в ръцете на вашия годеник — той допря устни до нейните пръсти. — Чак сега разбрах, че съм пропуснал шанса си. И се надявам, че ще ви дожалее, като разберете каква мъка ми причинихте, като се сгодихте за Грейстоун.
— Ще се оправите бързо, господине — Аугуста дръпна ръката си и отпрати Лъвджой с усмивка. Тя се обърна към Хари, докато лордът се изгуби в тълпата. Погледът й бе изпълнен с предизвикателство, лицето й бе зачервено. Графът се учуди, но реши, че знае причината за това. Всеки път, когато срещнеше погледа му, тя очевидно си спомняше последната им среща — как лежаха на килима в библиотеката. Явно госпожица Болингър, макар и потомка на рода Нортъмбърланд, беше ужасно впечатлена от това, което й се бе случило. „Все пак има понятие от благоприличие“ — отбеляза Хари.
— Топло ли ти е, Аугуста?
— Не. Добре съм, господине. Дойдохте да ме поканите на танц или да ми прочетете поредната лекция по морал?
— И едното, и другото — Хари взе ръката й и я отведе в градината.
— О, знаех си — Аугуста си играеше нервно с ветрилото. — Мислих много, господине.
— Аз също — Хари спря до една мраморна пейка. — Седни, мила. Да поговорим.
— О, знаех, че ще бъде така. Знаех си — тя се намръщи и приседна грациозно на пейката. — Господине, от нашия брак нищо няма да излезе.
— Защо мислиш така? — Хари стъпи с единия си крак върху пейката и облегна лакът на коляното си, докато гледаше Аугуста в лицето. — Ти се съпротивляваш на годежа?
— Не съм сигурна. Много пъти премислях и реших, че наистина правите голяма грешка, като ми оказвате честта да се омъжа за вас. По-добре ще е и за двама ни. Аз ще се откажа.
— Не бих желал да го правиш — каза Хари.
— Но, господине, вие имахте достатъчно време да прецените, че от брака ни нищо няма да излезе.
— Сигурен съм, че ще излезе.
Аугуста скочи на крака, чертите на лицето й се изопнаха.
— Какво си мислите, господине, че ще ми натрапвате със сила вашето мнение за женско поведение?
— Не ме карай да говоря, Аугуста! — Хари я хвана за ръката и я постави да седне обратно на пейката. — Винаги съм си представял, че като се наместят оттук-оттам, нещата сами ще тръгнат.
— Какво разбирате под „наместване на нещата“?
— Това, че след брака всеки един ще се промени по малко.
— Ясно. За да бъдем по-точни — как ще желаете да се изменя аз, господине? Каква да бъде промяната?