Рандеву
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любов Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рандеву». Краткое содержание книги:
Аугуста Болингър е уверена, че всичко това е просто една ужасна грешка. Не е възможно безчувственият и надут граф Грейстоун да иска да се ожени за нея. Носят се клюки, че търси годеница, която трябва да бъде истински пример за добродетел. А Аугуста от рода на безразсъдните Нортъмбърланд-Болингър е жена, която не се подчинява на обществените правила. Затова една нощ смелата красавица посещава графа, за да го убеди, че ще бъде лоша съпруга. Но когато се промъква през прозореца на тъмния му кабинет, Аугуста постига обратното — затвърждава решението на Хари да целуне сладките й устни и да научи тази лудетина на истинско поведение! Графът не подозира, че този, който се нуждае от урок, е самият той… Когато неговата безразсъдна годеница решава да спечели сърцето му, се появява един стар и хитър враг, който заплашва тяхната любов, честта и живота им.
— Разбира се. Мисля, че вие изобщо не вярвате в любовта. Вие сте учен, поклонник на Платон и Аристотел. Но трябва да ви предупредя, господине, че рационалността и логиката понякога увреждат мозъка.
— Ще го запомня — той целуна гърдите й. Никога през живота си не беше желал жена така, както нея през тази нощ. Беше нетърпелив, цялото му тяло пулсираше от страст и желание. Хари усещаше възбудата на Аугуста. Тя също го желаеше. Той внимателно разтвори краката й и плъзна ръката си по-навътре.
— Хари! — Аугуста изохка и се притисна към него.
— Харесва ли ти това? — той обсипваше гърдите й с целувки, докато прокарваше пръсти по мекия хълм, към влажните, нежни като листенца устни, които пазеха нейното тайнство.
— Не съм сигурна. Чувството е странно.
Часовникът удари. Хари изведнъж дойде на себе си.
— Боже Господи, какво правя?! — той седна и покри краката й с роклята. — Погледни колко е часът! Лейди Арбътнот и твоят приятел Шръгс ще те чакат.
Помогна й да се изправи. Аугуста се усмихна, гледайки го как оправя роклята й.
— Не се притеснявайте, господине, лейди Арбътнот е жена със съвременни разбирания. А Шръгс няма да каже нищо.
— По дяволите, ще каже.
Мърморейки, Хари й наметни пелерината и поправи сатенените рози около деколтето й.
— Проклета да е тази рокля! Та ти си почти гола! Първото нещо, което ще направя след сватбата, е да сменя изцяло гардероба ти.
— Хари…
— Бързай, Аугуста — той взе ръката й, за да й помогне да излезе през прозореца. — Трябва да те заведа при лейди Арбътнот без нито минута закъснение. Не искам никакви клюки по твой адрес.
— Наистина, господине — В погледа й имаше раздразнение, но Хари не го забеляза. Той се покатери на прозореца и помогна на Аугуста да слезе от него. Тя се почувства сигурна в ръцете му. Хари все още беше възбуден. Искаше му се още сега да я отведе в спалнята си, вместо да я придружава при Сали. Но беше невъзможно. „Скоро, много скоро ще го направя — обеща си той. — Този брак трябва да стане колкото се може по-бързо. Какво направи с мене тази жена!“
— Хари, след като се страхуваш от клюки и не вярваш в любовта, защо тогава искаш да се ожениш за мен? — попита Аугуста. После се загърна в пелерината и скочи от прозореца.
Въпросът й го учуди и в същото време го ядоса, макар да знаеше, че бе съвсем уместен. Аугуста не беше човек, който се предава лесно.
— Има много причини, за които сега не мога да разговарям — каза той рязко, докато проверяваше дали улицата е чиста.
Наоколо нямаше никой. Прозорците на Сали светеха в края на тясната улица.
— Сложи качулката на главата си!
— Да, господине. Ние действително не трябва да рискуваме.
Той долови студената, предизвикателна нотка в гласа й и се намръщи.
— Прости ми, че не съм толкова романтичен.
— Така е.
— Не те е грижа за репутацията ти, госпожице Болингър. Но аз се боя за нея.
Хари искаше тя да пристигне у Сали невредима. Вратата беше отключена и той бутна Аугуста вътре. Близо до къщата забеляза сянка, която тръгна към тях с рачешка походка. Шръгс беше все още в униформата си.
Грейстоун погледна годеницата си. Искаше да види изражението на лицето й, но то бе закрито с качулката. Ясно му беше, че той не е мъжа на нейните момински мечти.
— Аугуста?
— Да, господине.
— Ние стигнахме до споразумение, нали? Ти нямаш намерение да откажеш годежа. Защото, ако това стане, предупреждавам те, че…
— За Бога, не, господине. Ако вие сте съгласен да се ожените за жена, която носи скандално дълбоки деколтета, защо и аз да не се омъжа за такъв сух и неромантичен учен като вас. На моите години трябва да бъда благодарна и за това. Но имам едно условие.
— И какво е то?
— Настоявам за дълъг годеж.
— Колко дълъг? — попита той предпазливо.
— Година.
— Боже Господи, нямам намерение да губя една година, госпожице Болингър. Най-много три месеца за подготовка на сватбата.
— Шест.
— По дяволите! Четири. Това е последната ми дума.
— Много благородно от Ваша страна, господине.
— Да. Наполовина. Хайде, влизай в къщата, госпожице. Докато не съм забравил благородството си и не направя нещо, за което и двамата много ще съжаляваме.
Хари се обърна и се запъти надолу по улицата, като си мислеше, че се спазари за годежа си като търговец. Учуди се, че постъпва с Аугуста така, както Антоний с Клеопатра. Сега Антоний му стана по-симпатичен. Той винаги бе смятал, че великият римлянин е станал жертва на собствената си похот. Но сега разбираше как една жена може да накара мъжа да загуби контрол над себе си.