В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Материята е вещество, в което са скрити безкрайни възможности за нови открития. В нея са включени всички явления на видимия и невидимия светове. Младенческият материализъм почукваше с ръка по масата и казваше: „Това, което пипам с ръка и което виждам с очите си, то само съществува и има битие“. Но сега науката е прекрачила далеч зад пределите на това положение, откривайки с помощта на различни апарати такива неща, за които не е се и присънвало на предишните материалисти. Тя ще открие и това, което не се присънва и на съвременните. Трябва само да се разбере, че всички, дори и най-висшите духовни явления, са материални. Материална е и мисълта. Ще дойде време, когато мисълта ще бъде отпечатвана на особено чувствителни плаки. Този и онзи свят ще се слеят в едно и ще се заличи границата между видимия и невидимия светове. Всъщност „невидим“ съвсем не означава нематериален, а просто невидим за физическото око, но видим с помощта на различни апарати, както са видими Х-лъчите. Ще могат да се проявяват снимки на аурата, на астралното тяло и на астралния свят. Просто ще се разширят границите на материалния свят и ще продължат постоянно да се разширяват. Самото понятие „идеализъм“ е нелепост. Не могат да се противопоставят видимия и невидимия светове, отнасяйки последния в областта на идеалистичните, т.е. несъществуващи в действителността, представи. Тогава повече няма да има за какво да се спори, тъй като единният свят на проявената материя вече няма да бъде разделян на две области: на естествени и свръхестествени явления (тъй като всичко е естествено), но може да бъде разделен на област, изучена от човека и на такава, подлежаща на изучаване и изучавана. Открита и изучена е само малка част от това, което предстои са бъде изучено. И няма нищо скрито, нищо недостъпно, трябва само да се премахне преднамереността и да се забрави отричането. Много неща ще се наложи да бъдат признати от науката под натиска на фактите. Отначало ще признаят мисълта, след това нейното предаване, след това въздействието на мисълта на близки и далечни разстояния, нейното пространствено съществуване и неунищожимост. Много ще се наложи да се признава. Животът ще наложи да се признае действителността и безпределността на възможностите на човешкия дух. (8.176)