Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
Новият вход на музеите на Ватикана, издигнат за юбилейната 2000 година, прилича на огромен атриум от стомана, мрамор и стъкло. След като се прекрачат големите порти, заслепяващата светлина на площада намалява рязко и почти заплашително. Приближих се до дискретно гише, разположено в един от ъглите, зад което стоеше млада жена с красиво лице, но начумерено и строго изражение.
— Добър ден, възможно ли е да посетя капелата „Паолина“?
— Не, съжалявам.
Не исках да се отказвам толкова лесно; показах картата си на студент по история на изкуството, пребиваващ във вила „И Тати“ (официалните карти винаги създават известен авторитет в латинските страни), и учтиво настоях да се срещна с лицето, от което може да се поиска достъп до капелата „Паолина“. Дамата зад гишето се намръщи, но в края на краищата ми посочи вратата на една по-отдалечена канцелария. Малко по-късно почуках и влязох. В средата на оскъдно мебелираната стая седеше около петдесетгодишен слаб оплешивяващ мъж. Чиновникът на ватиканската администрация ми направи знак да седна на един стол със седалка от плетена тръстика.
— Разберете, господине, че достъпът до капелата е твърде ограничен. Тя се намира близо до резиденцията на папата и ние не можем да рискуваме да безпокоим Негово светейшество. Но понякога правим изключения.
— Много добре разбирам вашите основания. Аз всъщност съм научен работник, изследовател от университета в Харвард, временно пребиваващ за една година във Флоренция, и бих искал да посетя капелата във връзка с моята дисертация.
— Няма никакви пречки да се запознаете с репродукциите на капелата „Паолина“ в библиотеката.
— Да, но напоследък все нямам късмет с библиотеките, а фотографията, както знаете, не дава никога точна представа за изобразеното произведение.
— Ще видя какво мога да направя за вас. Ще трябва да говоря с моите началници, но се съмнявам, че това ще е възможно. Можете ли да представите препоръка от някого?
В този момент мозъкът ми сякаш изведнъж се изпразни. Не знаех какво да отговоря на този въпрос. Не познавах никого в средите на духовната йерархия, който би ми разтворил вратите на Ватикана. Хрумна ми да спомена името на моя научен ръководител, който в момента се намираше в Масачузетс, но после се отказах. В края на краищата, тук бях дошъл заради един тайнствен човек, който ме насочи по пътищата на историята на Франция и географията на Рим.
— Да, Люсиен Совал.
Чиновникът проведе дълъг телефонен разговор на италиански със своя шеф, после остави апарата.
— Ще ми се обадят след няколко минути, за да ми дадат отговор.
— Чудесно.
И наистина десет минути по-късно старомодният телефон иззвъня. Мъжът пое слушалката и почти веднага я постави на вилката. Напразно се мъчех да отгадая отговора по израза на лицето му. Най-сетне той обърна към мен уморените си клепачи и рече:
— Голям късмет имате, господин Тевно. Молбата ви е приета. По изключение ще можете дори да посетите капелата още днес.
— Чудесно! Това е много добра новина!
— Моля ви да почакате малко в кафето. Ще дойдат да ви вземат, когато бъде готово. Трябва ни малко време да организираме отварянето на капелата.
След половин час пазач в униформа с бродирани на яката ключовете не свети Петър дойде да ме повика в кафето, разположено над градините на Ватикана. На лицето му се четеше тържествена строгост, която контрастираше с добродушните му черти, стърчащите настрани уши и очевидно хремавия нос. След като учтиво ме помоли да го последвам, той разцепи потока от туристи със същия авторитет като Мойсей, пресичащ Червено море. Покорно следвах ритъма на движението, зададен от този персонаж, достоен за някоя фантастична приказка. Той преброди няколко галерии срещу течението, прескачайки бариерите, които пречат на туристите да се движат обратно на начертаната посока. Докато водачът ми напредваше величествено в залата на географските карти, наблюдавах древните владения на църквата. Най-сетне стигнахме до Сикстинската капела по едно странично стълбище. Голямата врата, забранена за туристи, бележеше границата на частта от двореца, запазена за понтифекса. След като я преминахме, пресякохме диагонално зала „Режия“. В самия й край стоически ни очакваше един воин от швейцарската гвардия, облечен в костюм на златни и сини райета. Водачът ми кимна с чудноватата си глава за довиждане и напусна залата. Швейцарският гвардеец, който държеше в ръката си огромен ключ, се упъти към дъното на зала „Режия“ и завъртя ръкохватката. Зад отворената врата се намираше най-скритият шедьовър на Микеланджело, който никой посетител на Рим не може да види — капелата „Паолина“.