Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Намираме се в най-красивия храм, сътворен от човека. В сърцето на тази творба е заложена Великата тайна, която обладава човечеството от дълбините на времето. Готови ли сте да я чуете?
— Да — отговорих аз без колебание. — Готов съм.
— Така да бъде.
Кардиналът замълча за миг, като че искаше да си поеме дъх, и очерта дълго кръгово движение с ръка.
— Този параклис е най-неуловимото закодирано послание, което някога е сътворявано от ръката на човек. То е послание на любов и надежда, предназначено да отеква през вековете.
Той направи дълга пауза, сякаш вълнението, което изпитваше, му пречеше да продължи откровението си.
— Микеланджело не само е нарисувал върховна творба; той е провъзгласил по грандиозен начин действителната съдба на човечеството. От дълбока вечност хората се стремят да си възвърнат божествения характер. През целия си живот Микеланджело се е стремил да изрази божественото, което се гнезди в сърцето на всяко човешко същество. Творчеството му добива пълното си значение в този контекст, който за съжаление остава незабелязан от повечето хора. Никога в миналото подобно монументално дело не е било предприемано с такава цел.
Прелатът замълча няколко секунди, като че ли искаше да ми остави време да проникна изцяло в смисъла на думите му.
— Вижте най-известната сцена от Сикстинската капела. Творбата, която наричаме „Сътворението на Адам“, всъщност излъчва съвсем друго послание. В нея Микеланджело изразява дълбокото равенство между човека и Бога.
— Извинете, какво искате да кажете?
— Разбирам вашето учудване, млади приятелю. То е съвсем нормално и разбираемо, особено когато подобни думи излизат от устата на кардинал. Но погледнете още веднъж тази сцена, не виждате ли? Забележете как нежно се докосват пръстите, а те символизират еднаквата природа на човека и Бога.
— Огледало, в което всевишното се отразява само в себе си…
— Точно така, драги Сет.
Стори ми се, че фин и плътен воал се прокъсва пред съзнанието ми, че духът ми се отваря за по-обширно и по-човешко тълкуване на реалността.
— Човекът и Бог са едно и също от веки веков. Никога не е съществувала двойственост в природата им. Пръстите на единия и другия се докосват взаимно. Човек е поначало обожествим. Цялата Сикстинска капела трябва да се тълкува в светлината на това духовно послание. Виждате ли сцената с Адам и Ева? Погледнете как Микеланджело я е представил; няма Бог, има само Адам и Ева от двете страни, които преминават от познанието към непознанието; Адам и Ева, които изпадат от божествен към небожествен статут…
— Невероятно — промълвих, — как всичко става ясно след това обяснение.
Дотогава бях отправял към изкуството един съвсем академичен поглед. Разглеждал съм произведенията на Микеланджело десетки пъти, но едва сега започвах да съзирам целта на този велик творец.
— Никога не е съществувал рай извън нас самите; Адам и Ева са само алегория. Спомнете си Битието: „Те ядоха плода на дървото на познанието на доброто и злото.“ Защото божественото създание е извън категориите, извън доброто и злото… Когато гледаме „Първородния грях“ голяма грешка би било да си въобразяваме, че този епизод е протекъл в далечно и митично минало: грешка, извършена навремето, която трябва да продължаваме да носим навеки. Всъщност, драги Сет, тази сцена протича в настоящия момент. Ние във всеки момент отхапваме от плода на двойствеността…
— Започвам да разбирам. Микеланджело е изобразил една прекрасна алегория на нашето състояние и нашата съдба…
Стихът на алхимика се изпълваше със смисъл:
Цифрата три, разбира се, е третото пано на свода, сцената на равенството между Човека и Бога, Голямата тайна на човечеството, която най-сетне ще освободи хората.
— Все още не разбирам на какво съответства цифрата двадесет, Ваше високопреосвещенство. Предполагам, че тя се отнася до двадесетте голи тела, нарисувани от Микеланджело. Но какво означават те всъщност?
— Наблюдавайте ги, скъпи Сет, наблюдавайте тези фигури, излъчващи дълбока човещина, седнали на своя пиедестал. Забележете благородството на осанката и телата им. Те са множеството на човеците, чакащо осъществяването на съдбата, проявата на божествената им същност. Що се отнася до тяхната младост, тя символизира вечната свежест на божествената природа, съдържаща се във всеки един от нас.
— Наистина присъствието на тези голи мъже никога не е била разгадавано, особено в католически параклис…