Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
От прочита на историческите брошури за базиликата научих, че обектът е проучван през 50-те години на двайсети век от Жюл Формиже. Предварително беше необходимо да се запозная с доклада от разкопките, за да разбера точното местонахождение на извора, в случай че археолозите са се добрали до него. Освен това техните проучвания може би са разкрили важни факти, които могат да ми бъдат от полза. Но когато посетих археологическата служба на „Сен Дьони“, научих, че докладът за разкопките и планът бяха мистериозно изчезнали през 60-те години…
Малко по-късно, поразен от това поредно изчезване, се прибрах в дома на майка ми. Три последователни кражби: имах неприятното чувство, че някой методично е прибрал всички сведения, които биха позволили да се разкрие тайната. Някой, който иска да прекъсне всички нишки, водещи към Граала. Понеже Юго беше в къщи, споделих с него своето разочарование. Той незабавно предложи да извършим експедиция в базиликата „Сен Дьони“, за да открием свещената вода с преобразяващи свойства. От рационална гледна точка цялата тази работа нямаше никакъв смисъл. Но какъв сериозен аргумент може да спре човек, тръгнал да открие Живата вода?
На следващия ден Юго и аз останахме затворени в базиликата „Сен Дьони“. Бяхме предвидили да се скрием в гробницата на френските крале след последната туристическа обиколка. В уречения час потънахме в мрака като два призрака. Кралете са погребани в тържествена гробница в центъра на базиликата. Именно на това място била произнасяна известната фраза: „Кралят е мъртъв, да живее кралят!“ Тленните останки почивали в гробницата до смъртта на наследника. Днес гробницата е осъдена да остане вечно празна. Предимство за нас беше, че тя се намира на място, където не достига никаква светлина. Свихме се в мрачния ъгъл, докато пазачът правеше последния си повърхностен оглед.
Докато чакахме, изпитвах удоволствието, че съм тук с брат си, че споделям това приключение с него, както когато бяхме деца. Реших, че това търсене на Граала си заслужава макар само заради моментите на съучастие и близост с Юго.
Към полунощ запалихме джобните фенерчета. Криптата доби мрачен и ужасяващ вид. Кралете ни повече, ни по-малко от другите смъртници не обичат да бъдат обезпокоявани в последния си сън.
Почакахме още доста време, опасявайки се от последен обход на пазача. След повече от час пълна тишина напуснахме скривалището си и се заехме със системно проучване на криптата. За пръв път от много години насам в погледа на Юго съзрях смесица от любопитство и възхищение към мен. Самият аз бях много развълнуван от чувството на страх и възбуда, което ме обхващаше. Близо половин час посветихме на претърсване на всяко кътче под светлината на фенерчетата, без да открием какъвто и да било знак.
— Хей, Индиана! — пошушна Юго.
— Да?
— Да няма някакъв капан? Да не загинем, смазани от стените или пронизани от отровни стрели?
— Не, не се тревожи. Освен от зла прокоба няма от какво да се боим.
— Шегуваш ли се?
— Не си ли чувал за злата прокоба, която тегне над осквернителите на царските гробове?
— Само в Египет.
— Да знаеш, Юго, че тази прокоба важи за всички крале…
— Както и да е, но ние не сме дошли да оскверняваме — отвърна той, повдигайки широките си рамене. — Търсим извор. Изворът е нещо свежо, нали?
— Надявам се, че „те“ ще схванат разликата…
— Кои „те“? Започваш да ме дразниш с твоите истории.
Вместо да му отговоря, реших до продължа шегата, като запазя гробно мълчание. След малко възкликнах с разочарование:
— Къде е проклетият извор? Монжоа, помогни ни!
Когато пристъпих крачка напред, се чу внезапно леко хлопване, което ни накара да подскочим и чието ехо продължително кънтя в криптата. Погледите ни се срещнаха и избухнахме в смях. Наведох се — краката ми бяха стъпили на зле монтирана кръгла плоча. Беше се разклатила под тежестта ми и бе предизвикала този ужасен шум.
Каменната плоча, покриваща кладенеца, се намираше точно пред гроба на Мария Антоанета. Животът й бил летен сън, брутално прекратен от мълния. Спомних си разказа за нейния процес; обвинена била в най-страшни престъпления, включително в кръвосмешение със сина й, младия дофин. Държала се достойно и поискала да бъде съдена от всички френски майки. Напразно. Една октомврийска утрин главата й се търкулнала от ешафода на площада на Революцията.
Под нейната безмълвна закрила се захванахме с последния етап от нашето проучване. Бяхме донесли подходящи инструменти — малък лост и въже… Юго вмъкна края на лоста в процепа около кръглата плоча и прошепна с усмивка:
— Дайте ми опорна точка и ще повдигна света.