Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
— Какво представлява материалният Граал при това положение?
— Материална субстанция, както ви казах, и метод за нейното използване — нещо като универсална алхимия, достъпна за всички или поне за повечето хора.
Кардинал Ди Сан Джовани прекъсна рязко своите обяснения. Направи ми знак да го последвам и се упъти към скрита врата под трибуната за хористите на Сикстинската капела. Тесен коридор, чиито амбразури позволяваха периодично мимолетен поглед към двора на средновековния палат, ни доведе до стълбище, по което се изкачихме до втория етаж.
Без да спира бавния си ход, кардиналът продължи да говори:
— Както знаете, Ренесансът е преоткриване на философските принципи на античността. Той е фантастичен период, даващ многобройни възможности. Но малцина са запознати със същинския му генезис. За това е нужно да се върнем във времето с няколко века назад…
След като намести ръкавите на расото си, кардиналът се позакашля, като да прочисти гласните си струни, и продължи:
— Във Флоренция през последното десетилетие на XV век група творци са се постарали да създадат нови изразни форми, да въведат нов подход и нови техники в изкуството. Между тях са най-големите художници — Леонардо да Винчи, Рафаело и Микеланджело Буонароти. Тяхното дело по същество е революционно, целта е да се постави отново човекът в центъра на космоса.
— Така започна най-славният период в изкуството, нали?
— Участниците в това дело, обединени в общество, което понякога назоваваме „Флорентинска школа“, споделят еднакви ценности, основани на философията на неоплатонизма; всеки от тях се стреми да изрази по свой начин божествеността на човека. Вие вече се запознахте изцяло с делото на Микеланджело. Леонардо да Винчи се опита многократно да го изрази в своето изкуство — един от примерите, разбира се, е Витрувианският човек — фигура на човешкото съвършенство, символизирано от кръга, в който се вписва.
— Дан Браун я споменава в „Шифърът на Леонардо“, нали?
— Но пак без да споменава истинското значение на тази рисунка. „Шифърът на Леонардо“, както вече знаете, е средство за прикриване на Голямата тайна под отломки от псевдоразкрития.
След като прекосихме малък бароков параклис и още едно помещение — прекомерно тъмно, за да мога да идентифицирам фреските, които го украсяваха, — навлязохме в зала, която незабавно разпознах, понеже я бях посетил по време на многобройните ми посещения в Рим — „Сигнатурата“, една от тъй наречените станци, живописвани от Рафаело. Тя отначало е била предназначена за работен кабинет и библиотека на Юлий II — папата завоевател, привлякъл голям брой художници в Рим. От едната й страна е изобразена Атинската школа — тази митична асамблея на всички философски направления, събрани около Аристотел и Платон, а от другата — Откровение за истината с централната фигура на Христос, заобиколен от ерудити, светци и богослови. След като ми предостави време да почувствам атмосферата в творбата на Рафаело, кардиналът продължи невероятната история на създаването й:
— Това произведение е нещо като „манифест“ на идеите на неоплатонизма според Рафаело. Знаете вероятно, че неоплатонизмът, който представлява мистиката на античността, е свързан с алхимията. Това най-ясно личи в произведенията на Ямблих, един от най-големите философи неоплатоници. Не напразно Козимо де Медичи заповядал неговият „Корпус Херметикум“ да бъде преведен преди произведенията на Платон. Тук, в „Сигнатурата“, Поезията е въздигната в ранг на висша мисловна категория, а Справедливостта, както учи Платон, заема най-високото място в моралната йерархия. Доминиращата тема на цикъла е идеята за Истината, Доброто и Прекрасното. Истината под двата й аспекта — откровена истина и рационална истина във философията. Доброто в Благочестието и в Правото. А Прекрасното, представлявано от Поезията. Не изпитвате ли чувството, че тази зала изразява дълбоката структура на Космоса?