Конспирация Да Винчи
- Автор: Сенклер Марк
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станимир Делчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конспирация Да Винчи». Краткое содержание книги:
Именно това ще се опита да установи младият французин Сет, студент в американски университет, по време на напрегнато и пълно с перипетии разследване, което го води от Флоренция в Париж, минавайки през Рим. Придружавайки Сет в неговото търсене, читателят ще научи много изумителни (и достоверни) факти за свещената история на Париж и Рим, за скритата символика на ренесансовото изкуство, както и за философските, алхимическите и духовните ценности, които го обуславят.
Източник: http://www.book.store.bg/c/p-p/m-515/id-9787/konspiracia-da-vinchi-mark-...
Незабавно притиснахме лоста и тежкият каменен диск се отмести със сух звук. Юго го обърна встрани и освети дъното на кладенеца с джобното си фенерче. Дъното дори не беше влажно.
Париж, 24 юни
Някъде бях сгрешил. За нещастие не успявах да разгадая края на четиристишието на Люсиен Совал и следователно важна част от стихотворението, може би най-важната част, оставаше скрита. Всъщност не ми беше ясно защо „Съкровището“ е „тъй ценно за човечеството“. Въртях се в кръг около историческите и езотеричните значения на базиликата „Сен Дьони“, без да успея да се добера до някакво начало на обяснение. Всичко това ме отдалечаваше от ръкописа на Вазари, без засега да ме приближава до Граала. Оставаше една възможност — да се опитам да се свържа с Люсиен Совал и да му поискам по-точни обяснения. Реших да се върна в алхимическата книжарница; налпи чрез нея бях успял да се срещна с Люсиен Совал първия път. Знаех, че алхимиците — подозирах, че Люсиен е един от тях — са особени хора, които живеят иолулегално, а понякога променят самоличността си в течение на времето…
В „Изумрудената маса“ на улица „Юшет“, собственикът на книжарницата ме посрещна със същото добродушие, примесено с резервираност. Явно е очаквал отново да го посетя. Сведе голямата си ръбеста глава и повдигна вежди с ироничен вид.
— Добър ден, искам да открия следите на Люсиен Совал. Вие ме свързахте с него първия път и желая да разговаряме…
— Съжалявам, но съвсем не зная къде може да се намира. Обаче той очакваше вие пак да минете от тук и ми остави писмо за вас. Почакайте минутка да го намеря.
След малко книжарят ми подаде плик, надписан със същия закръглен почерк. Донякъде изненадан, благодарих за помощта и излязох бързо от „Изумрудената маса“.
Писмото като че ли тежеше тонове в джоба на сакото ми. Независимо от това си наложих да вървя бавно до брега на Сена, на няколко десетки метра от книжарницата. Реката приличаше на сребърен щит, в който се отразяваше небето, осеяно с бели облачета. Настаних се на кея, окъпан в слънце, и отворих плика. Вътре имаше само едно четиристишие:
Посвещаването продължаваше с помощта на тайнствена игра, без още да съм разгадал първата загадка. Този път шифърът изглеждаше още по-сложен; колкото и да се мъчех, нищо не разбирах. Единственото, в което бях почти уверен, беше, че първият ред от четиристишието е свързан с фигурата на Микеланджело Буонароти. Малко по-късно показах стихотворението на брат ми и реакцията му беше особена: според него четиристишието вероятно трябва да се дешифрира във връзка с определено произведение на изкуството. Като помислих, си казах, че Юго, както обикновено, сигурно е прав. Трябваше да избера между Флоренция и Рим, двата града, където Микеланджело е упражнявал изкуството си в продължение на повече от шестдесет години. В последна сметка избрах Рим, града, където той е сътворил най-големите си шедьоври.
III. Рим
Рим, 29 юни
Ввечният град и седемте му свещени хълма отново се разкриха пред моя поглед. От пристигането си във Флоренция година по-рано многократно бях посещавал Рим, както се посещава приятелка, надарена с нечувана красота. С автомобил по магистралата пътуването не трае повече от два часа и половина. При условие, че тръгнеш много рано от Флоренция и избегнеш кошмарните задръствания на столицата, възможно е да поръчаш закуската си на пиаца „Навона“, като дегустираш един от чудните италиански сладкиши. В тази светла утрин от края на юни бях седнал на терасата на едно кафене срещу фонтана „Бернини“, увенчан с миниатюрен обелиск.
След като си изпих капучиното, се захванах да решавам загадката, поставена ми от Люсиен Совал. Кодираното четиристишие намекваше очевидно за някаква връзка с Микеланджело. Големият флорентински художник е живял няколко периода от живота си във Вечния град, като е работил последователно за папите Юлий II, Климент VII, Павел III и Павел IV. Великолепен творец, той е оставил забележително количество произведения в областта на живописта, скулптурата и архитектурата. Това много затрудняваше задачата ми, тъй като не знаех откъде да започна. След известно размишление прецених, че единственият сериозен начин за постигане на някакъв резултат е да разгледам всички живописни произведения на Микеланджело със стихотворението в ръка. По моя преценка най-голям шанс да открия съществен знак ми предлагат украсите, платната и фреските. При всеки от тях щях да се опитам да дешифрирам произведението от гледна точка на четиристишието и обратно, с надеждата да се появи резултат. Общо взето, реших да прилагам доста класически подход на криптографския анализ при разкриването на ключа на даден код.