Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Дисциплината се превръща в щастие, защото осъзнавам, че тя ме води към свободата. В периоди на благополучие и на предизвикателства медитирам, без да се привързвам към плодовете на тази практика. Каквато и да е нейната атмосфера, на мир или на безпокойство, това е любовта, която предлагам на Духа. Сядам да практикувам, защото обичам да правя това, не просто за да спечеля нещо или да изживея духовна еуфория. Медитирам, за да прекрача прага на свободата, където знам, че ще ме приветства вселюбящото Присъствие.
Продължавам да вървя по своя път и с радост изпълнявам ролята си, без да се привързвам към резултатите от действията ми — тях аз предлагам на Духа в жест на любов. Покланям се пред Реалността на живота, която е в мен и кара сърцето ми да тупти, дъхът да влиза и излиза от тялото ми, а то да се движи от едно място на друго. За това и още много, много, съм неизразимо благодарен и оставям всичко просто да бъде.
5
Отвъд тиранията на тенденциите
Когато от Духа се възродиш,
си сякаш чисто нов
и времето, което си изгубил,
се връща многократно.
Всеки от нас усеща въздействието на космичен магнит, подтикващ го да изследва дълбините на своето същество. И все пак малцина са откликвали на притеглянето, влизайки в интимно общение със своя най-съкровен Аз. Думата „интимност“ идва от латинското intimum и означава достигане до самата сърцевина. Когато дадем съгласието си за това мистично приключение, се отваряме за чудесата на съществуването — а те са толкова поразителни, че ни карат да благоговеем.
Тук нямам за цел да внушавам духовно романтична идея. Дълбокото вътрешно търсене е приключение за смелия духовен воин, изпитателно странстване, в което по непознати досега пътеки правим открития за себе си. Без да избягваме нищо, ние се изправяме и пред екстаза, и пред светското. Ето как приемаме себе си в своята пълнота и пробиваме филтрите, през които сме гледали живота. Тези филтри включват нашите минали страхове, надеждите за бъдещето, всички ценни за егото мнения, убеждения и представи, които са придавали облик и цялост на живота ни. Нашето „да“ на участието в това пътуване е навлизане в съзнанието на наблюдение.
Недвойствената практика на наблюдението
Наблюдението е състояние на съзнанието, в което имаме чисто възприемане за нещата. Егото се оттегля и сякаш за пръв път долавяме вкуса на Реалността. Изправени лице в лице с това, което е, не изпитваме нужда да го преправяме или филтрираме.
Представете си какво бихте преживели, ако си зададете дзен-будисткия коан „Какво е било лицето ми, преди да се родят родителите ми?“. Призовавайки вселената да отрази изначалния ви облик, вие всъщност казвате: „Покажи ми величието, което притежавам от самото начало на съществуванието“. Без никакви предварителни очаквания как ще изглежда това вътрешното зрение добива фокус и отърсвайки се от прашинките и песъчинките на външната илюзорност, вие започвате да наблюдавате с безукорна яснота от своя център. Виждате, че сте в съюз, в свещен пакт и съглашение с превъзходните достойнства, закодирани в духа ви — любов, красота, ред, хармония, мир, мъдрост, състрадание, съзидателност, благородство, радост, с всички недвойствени качества, които ви принадлежат по рождение.
В това скъпоценно човешко въплъщение всички сме кандидати за просветление. Красотата на живота във физическо тяло е възможността съзнателно да съзрем своя истински Аз. За да постигнем обаче това пробудено съзнание, трябва да го пожелаем, както удавникът копнее за глътка въздух. Помислете върху следното: нима търсенето на смисъла на съществуването не заслужава времето и вниманието ви? От двадесет и четирите часа на деня със сигурност можете да посветите една двадесет и четвърта на запознаването с вашия съкровен Аз.
Някои считат това за интровертност в крайна степен — терминът, добил популярност през 60-те години на XX век с навлизането на медитацията на запад е „взиране в пъпа“14.
Те обаче не са осъзнали, че в случая не става въпрос за интерес към себе си, а за интерес към съществуванието.
Нива на наблюдение
Има различни нива на наблюдение. Първо се научаваме да фокусираме вниманието и избираме върху какво да го насочим и как да вложим енергията си. Следва навлизането в медитация и дълбоки състояния на съзнанието, на които можем да наблюдаваме светостта на живота. Научаваме, че той е винаги с нас и нищо не е срещу нас.
14
Буквален превод на израза navel-gazing (англ.), превърнал се в идиом със значението на „прекалена интроспекция, погълнатост от себе си“.