Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

Благодарности

Голяма част от етапите по пътя ми бяха предсказани по време на осъзнати сънища, като се започне с прадядо ми, преподобния Артър Чичестър, основал баптистката църква „Свети Лука“ във Вашингтон. Когато ми се яви, той отбеляза, че съм преодолял наследствената предразположеност на момчетата от рода Чичестър „да полудяват“ — и добави пророчески: „Добре дошъл в своя живот на служение“. Оценявам дълбоко неговото безплътно потупване по рамото, което ме направи чувствителен към призванието на живота ми. Благодарен съм за любящата подкрепа на моите предци, на братята ми Акили и Тони и на цялото ми семейство.

Няколко години по-късно по време на друг осъзнат сън се озовах в голяма зала, в която д-р Хоумър Джонсън и д-р Дан Моргън изнасяха духовна беседа. Първият ме подкани с ръка да отида при тях и ме помоли да прочета пасаж от Библията. Когато започнах, в аудиторията настана вълнение и някои от присъстващите заплакаха под спонтанното въздействие на целебна сила. Бях толкова изумен, че спрях насред изречението. Тогава моите наставници се наведоха към мен от двете ми страни и прошепнаха, че в живота си ще последвам примера им. Това беше началото на вътрешна трансформация, продължаваща до днес, за която най-искрено им благодаря.

Малко след това в края на всеки работен ден започнах да ходя на плажа, където се катерех до отдалечено място и след като стигнех до купчина скални блокове, пред мен се разкриваше гледка, много сходна с тази на корицата на книгата. Това място се превърна в моя „енергиен център“ и там периодично получавах видение, в което като с магнит бивах привлечен към голяма сграда, през прозорците на която се изливаха възторжени звуци. Когато влизах, виждах хора от всички етноси заедно да възхваляват съществуванието. Въпреки че присъствието ми бе за тях невидимо, познат вътрешен глас каза: „Ето, това ще правиш“. Струваше ми се трудно за вярване и всеки път успявах само да отвърна послушно с: „Как?“ — на което гласът отговаряше: „Когато се предадеш, останалото ще се развие от само себе си“. Днес мога да кажа, че атмосферата на онова място беше до голяма степен сходно с тази в Духовния център „Агапе“, който основах през 1986 г.