Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Упованието е средство за наблюдение
В своя молитвен живот много хора проявяват един вид „духовна раздразнителност“. Те вярват, че Бог седи на трон в рая с едничката цел да ги засипва с благословии под формата на изпълнени желания. Когато обаче не получат искания отговор, тези хора губят вяра. Ако трябва да бъдем честни, ще признаем, че понякога молитвите и утвържденията ни са по-скоро капризно тропване с крак, лишено от духа на себе — предаване и поемането на лична отговорност.
За духовното ни здраве е много по-добре да възприемем положително отношение в справянето с житейските трудности. Естествено е да предпочитаме определен резултат, но е особено важно да се откажем от привързаността си към представата, която имаме за развитието на молитвата ни. Нищо не ни се отказва и без значение как изглеждат нещата, ние сме безкрайно обичани и ценени. Ошо го е казал по прекрасен начин:
„Цялото милее за вас и затова продължава да диша във вас, да тупти във вас. Веднъж щом усетите неизмеримата любов, уважение и вяра на Цялото във вас, ще пуснете корени в своята същност“.18
Да се уповаваме означава да виждаме добротата на Източника, добротата в космичното творение и в най-съкровеното ни Аз. В библейската история на Битие се казва, че след всеки ден на сътворението Бог „видя всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“.19
Влезте в матрицата на съзнанието
През по-голямата част от времето ние не изживяваме Реалността, а своите мисли за нея. Реалността не може да бъде анализирана или рационализирана — с нея можем да се срещнем само в пробудено съзнание. Чрез медитация, съзерцание, утвърдителна молитва, навлизане във видение и духовно изучаване попадаме в матрица на съзнание, която е нашият вход към чистата Реалност. Пред вътрешния ни взор започва да се разкрива един напълно нов свят. Всъщност него винаги го е имало, но докато сме преследвали външното — тоест всички неща, от които си мислим, че имаме нужда, за да сме щастливи, повлияни от тиранията на тенденциите, — сме били далеко от неговото измерение.
Нагласата, внушена ни от обществото, е да се вписваме в него, да изпълняваме очакванията му. Ние развиваме механизми за справяне и за защита, компулсивно поведение и пристрастявания, които напълно заглушават вътрешния призив на духа да го освободим; упражняваме отговорите си — „Ако пак ми каже това, ще му дам да разбере, че другия път няма да му се размине!“ — и непрестанно водим вътрешни битки, съзнателни или не, за да защитаваме и величаем егото си. Всички тези усилия само го активират още повече.
Когато добием съзнанието на наблюдател, спираме да се друсаме от неравностите на житейския път. Ставаме по-непроницаеми за атаката на тенденциите и с все по-голяма чувствителност към тяхното приближаване търпеливо работим в търсене на вътрешна стабилност. С прилагането на духовни техники овладяваме умението да поддържаме крепкостта на ума, когато той започне да се „вживява“. В това будно, съзерцаващо състояние сме в съзвучие с изяществото, хармонията, интелигентността, красотата и светлината на Духа и притегляме в магнитното си поле хора, места и преживявания, които вибрират на същото разширено ниво на съзнание. Вместо да мислим за реалността, започваме все повече да я осъзнаваме. Този, който осъзнава Реалността, знае, че вътрешната цялост е отражение на космичната цялост.
Разрушаване на разделящите окови на егото
Защо изобщо ни е хрумнала представата, че сме отделени от Цялото? Добрата новина е, че вината за това не е наша! Причината не е в „първородния грях“ или в наказание, наложено на човечеството. В Битие се казва, че веднага след акта на сътворение „пара се издигаше от земята“.20
В индуистките и будистките писания тя се нарича мая, илюзия; това е чувството за отделеност от цялото, мъглата на дуалността, на която сме подвластни. Тя не е наше творение, а част от космичния план, според който трябва да проникнем през булото на илюзията и да съзрем истинската си природа. Това е пътуването на духовния воин към съзнанието на наблюдаващ Реалността.
Законът за задържане на повърхността
Всеки от нас е индивидуално изражение на разгръщаща се колективна космична съдба и когато започнем да осъзнаваме това, се отдаваме на духовните занимания с все повече съсредоточеност и ентусиазъм, изследваме съзнателно и съдействаме на законите, управляващи вселената. Същността на живота и неговите закони са невидими, но за съществуването им получаваме емпирични доказателства, когато са налице подходящите условия и подходящият съд.
18
Osho, „Love, Freedom, and Aloneness: A New Vision of Relating“.
19
Битие 1:31.
20
Битие 2:6.