Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)
- Автор: Бекуит Майкъл Бърнард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Милева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)». Краткое содержание книги:
Да вземем за пример закона за задържане на повърхността, сам по себе си невидим. Той се разкрива, когато поставим правилно построена лодка във вода и тя не потъне. Не можем да кажем:
„Лодката ми плава в американски води, но не и във водите на Таити“.
Универсалните закони не действат с предпочитание към определени хора, места или неща.
Законът за задържане на повърхността се проявява във всички водни пространства за всички хора, които имат правилно построена лодка. Без значение дали са контрабандисти, или служители на Бреговата охрана, лодката им няма да потъне.
За нещастие осъзнаването ни е замъглено от вярата в липсата, ограниченията, самомнението, вината и срама — ето защо не можем да видим истинската реалност. До тези убеждения сме стигнали, гледайки през „парата“ на дуалността, и под тяхно влияние казваме:
„Ами аз произхождам от семейство, в което никой не остава на повърхността. Това не го може нито дядо ми, нито баба ми, нито някой от братовчедите ми. Всъщност в целия род няма и един, който да може да се задържи, затова, ако обичате, стига сте ми говорили за това!“.
По наследство не можем да получим неща като егоизма и коравосърдечието — или пък щедростта и състраданието. Въздействат ни обаче мисловните модели, убеждения и навици, характерни за семейната среда, в която израстваме, и социалните институции, чиято цел е „приобщаването“ на индивида. Тези неща се наследяват не по кръвен път, а по свойствени мисловни пътища. Именно това е смисълът на библейското твърдение „за беззаконието на бащите наказва децата“.21
Ние обаче имаме космична наследственост, която измества всички други; и ако изпробваме закона за задържане на повърхността при подходящите условия, няма да потънем! Дали някога сме се носели по повърхността, дали някой от рода ни го е правил — това е без значение; ако във време, когато мъглата на съмнението, липсата, ограничението и оскъдицата ни заобикаля ние възприемем състояние на наблюдение, можем да се освободим. Съзнанието ни държи на повърхността.
Задаване на аеродинамично духовни въпроси
Както инженерът, който строи самолет, тества аеродинамичността на крилата му в специален ветрови тунел, ние пък можем да отправим своите аеродинамично съобразени въпроси в тунела на Вселенския ум, за да се уверим, че ще се издигнем над временните житейски преживявания. Например когато човек Възприеме нагласа на жертва, той е склонен да пита:
„Господи, защо все на мен?“
Това звучи по-скоро като обвинение, като заявление за отказа ни да поемем отговорност, стоварвайки я вместо това изцяло върху обстоятелствата. Ако сме от особено твърдоглавия тип, няма да потърсим причината по-дълбоко и преживяванията ни ще се повтарят. Този цикъл ще продължи, докато не се научим да задаваме по-аеродинамично духовни въпроси, които да ни издигнат над „парата“ — илюзията — в която живеем. Примери за такива въпроси са: какво качество трябва да култивирам, за да променя обстоятелствата, в които се намирам? Какви са уменията, които ми е дадено да развия? Какво иска от мен Животът?
Така наречената негативност няма причина — тя е просто мъгла; в противен случай щеше да е вечна и нищо нямаше да може да я трансформира. Тя е резултат от чувството на егото за отделеност от Цялото. Не всяка болка е лоша, въпреки че ние определяме като такава всяка нейна форма и се стремим да я избегнем. Позитивната негативност е онова обстоятелство, което ни кара да търсим по-дълбоко в себе си, да спрем да обвиняваме за страданията си другите хора и външните условия и да поемем лична отговорност.
Трудностите идват в живота ни, за да ни дадат възможност да израснем, да еволюираме. Обичам да казвам, че „лошият ден за егото е добър ден за душата“. Когато си припомним някои от най-големите предизвикателства, които сме преживели, няма как да не признаем, че спечелената от тях трансформация не бихме заменили за предишното си състояние. Нещо в нас знае, че именно в такива моменти, когато сякаш сме приклещени от всички страни, се научаваме да бъдем по-великодушни, да вярваме в себе си и в другите и да прощаваме. Научаваме се да се възраждаме, да се предаваме.
Себепредаването — позицията на духовния воин
Духовният воин се предава с пълното съзнание, че това ще го отведе към следващото ниво на еволюция. Когато се предадем цялостно, в нас се разгръща просторът, в който можем да видим живота такъв, какъвто е. С разсейването на сенките на егото — като съмнение, страх, безпокойство, самомнение, алчност и завист — започваме все повече да изразяваме своя истински Аз. Както при лазерната операция на окото се премахва тънкият замъгляващ слой и погледът отново добива яснота, така с отстраняването на закриващия слой пред вътрешното око мъглата се вдига и пред нас се разкрива истинският живот, в който всичко е едно цяло.
21
Числа 14:18.