Духовно освобождение (Разгърни пълния си потенциал!)

„Да бъдеш ученик означава да усвоиш дисциплината да бъдеш себе си, да бъдеш своето истинско аз“.13

По време на една от срещите ми с Негово Светейшество Далай Лама имах рядката възможност за малко да остана насаме с него. За мен той е прекрасен пример за свободата, произтичаща от практикуването на дисциплина. Въпреки че е принуден да живее в изгнание и трагичните обстоятелства в родния му Тибет го натъжават, той излъчваше огромна любов, мир и радост. Всъщност успях да направя страхотна снимка на него и съпругата ми Рики. Докато двамата се опитваха да изглеждат по-сериозни, аз извиках на Рики: „Погледни към Далай Лама и изпей: «Здрасти, Далай! Радвам се да те видя, Далай!»“ Те започнаха да се смеят неудържимо и тогава ги снимах. И в двамата успях да уловя спонтанния смях на Буда. Рики беше малко разочарована, защото искаше „духовна“ снимка; за мен обаче не можеше да има нещо по-съвършено от смеха на чистото присъствие.

Това, което ме възхити, беше как Далай Лама открито изразяваше чувствата си към тибетския народ и съпреживяваше страданията му, а в следващия момент лицето му се озаряваше от трансцендентна усмивка. Дори докато изказваше несъгласие със случващото се в страната му, той оставаше свободен от капана на емоциите. В своята мъдрост Далай Лама осъзнаваше, че животът е поток и тези, които днес страдат, утре може да бъдат свободни. Той виждаше Реалността през булото на привидното и според мен това до голяма степен се дължи на всекидневното му медитиране, което му помага да обитава простора на вътрешната свобода. Докато се намираше в това измерение, той съумяваше да откликне със състрадание на тежките обстоятелства, в които живееше народът му, и не отричаше нито физическата реалност на случващото се в Тибет, нито вътрешната Реалност.

Работата, която сме призвани да извършим, не е по-различна от тази на Негово Светейшество Далай Лама — ние също сме кандидати за просветление, за откриване на чистата Реалност. Вътрешната дисциплина на медитацията ще ни помогне да пробием плътността на триизмерния свят и да заживеем истински свободни.

Всеки от нас има избор да включи дисциплината на свободата в сценария на всекидневието си — и ще постъпи мъдро, ако го направи, тъй като подобна практика укрепва духовния гръбнак. Както следваме дисциплината, нужна, за да постигнем професионалните си цели, така трябва да се отдадем на онази, която благоприятства духовното ни търсене. Понякога обаче, стане ли дума за духовна дисциплина, егото се наежва, защото се чувства предизвикано, дори застрашено в своето пълновластие. То погрешно смята, че свободата означава да прави каквото поиска и когато поиска. Надутото его не иска да бъде разкрита истинската му същност на автор на роли, основаващи се на страха и илюзията за аз, отделен от Цялото.