Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Не зная какво става с мен.
Стела се намръщи и докосна челото й с майчински жест.
— Може би се разболяваш от летен грип.
— Не, мисля, че е по-скоро униние. Не тъга, просто униние. Обзема ме от време на време, без да зная защо. Имам най-прекрасното дете на света, обичам работата си, около мен са добрите ми приятелки…
— Човек може да има всичко това, но пак да бъде потиснат. — Стела свали престилка от закачалката и докато я препасваше, продължи да наблюдава Хейли. — Не си излизала с мъж повече от година.
— Близо две. — Отпи отново голяма глътка вода. — Мислила съм по въпроса. Получих няколко покани за срещи. Нали познаваш Уайът — сина на госпожа Бентли? Преди няколко седмици намина да купи висяща кошница за рождения й ден и откровено флиртуваше с мен. Попита ме дали бих искала да излезем на вечеря.
— Доста е симпатичен.
— Да, сексапилен е. Поколебах се дали да приема, но тогава просто не ми се излизаше, затова отказах.
— Случайно си спомням как ти ме избута до вратата, когато се чудех дали да изляза с Лоугън за първи път.
— Направих го, нали? — Хейли леко се усмихна. — Ах, тази моя голяма уста!
Преди да избере нови растения, Стела пристегна ластика, с който бе вързала на опашка буйните си къдрави коси.
— Може би просто си малко нервна. Трудно ти е отново да започнеш да се срещаш с мъже.
— Никога не съм се смущавала да общувам с тях. Това е едно от най-забележителните ми умения. Обичам срещите. Зная, че ако имах желание, Роз или Дейвид щяха да се погрижат за Лили. — Това я накара отново да се почувства виновна заради прокрадналото се у нея негодувание. — Знам, че тя не би имала нищо против, така че това не е оправдание. Просто не мога да се реша.
— Може би все още не си срещнала подходящия човек.
— Да… може би. — Хейли отпи още една голяма глътка вода и опита да се стегне. — Проблемът, Стела, е, че…
Когато паузата стана твърде дълга, Стела вдигна глава от сандъчето, което запълваше, и я изгледа въпросително.
— Какъв е проблемът?
— Първо ми обещай… закълни се, че няма да кажеш на никого. Дори на Лоугън. Нито дума!
— Добре.
— Заклеваш ли се в живота си?
— Ще трябва да се задоволиш с честната ми дума, Хейли!
— Добре, добре. — Тя закрачи напред-назад по пътеката между масите. — Проблемът е, че харесвам Харпър.
Стела кимна одобрително:
— И аз го харесвам.
— Не! — Ужасена, че го изрече на глас, Хейли остави бутилката и обхвана лицето си с ръце. — Господи!
Нужна бе минута, докато Стела получи просветление.
— О! — промълви тя с широко отворени очи. — О! — повтори задъхано и нацупи устни.
— Ако не можеш да кажеш друго, ще те ударя.
— Опитвам се да го проумея. Да реша как да реагирам.
— Това е лудост, зная, лудост е. — Хейли отпусна ръце. — Наясно съм, че не бива дори и да си го помислям. Но… Забрави, че съм ти казала! Просто го изтрий от съзнанието си.
— Не е лудост, просто е неочаквано. Но не съм съгласна с теб, че даже не бивало да си го помисляш.
— Той е синът на Роз, жената, която ме прибра от улицата!
— А, искаш да кажеш, която ти предложи подслон, когато беше гола, боса и без пукната пара и страдаше от рядка смъртоносна болест. Истинска светица е, защото те прие в дома си, облече те и те хранеше с лъжичка нощ след нощ.
— Позволено ми е да преувеличавам, когато се държа като глупачка — сопна се Хейли. — Тя наистина ме подслони, даде ми работа. Осигури дом за мен и Лили, а аз си представям, че лежа гола в леглото с първородния й син.
— Щом Харпър те привлича…
— Иска ми се да полея цялото му тяло с мед и да го оближа сантиметър по сантиметър. Иска ми се…
— Стига, стига! — Стела протегна едната си ръка напред и сложи другата на гърдите си. — Моля те, не споделяй повече от фантазиите си. Да кажем просто, че изпитваш страстно влечение към него.
— Адски страстно! Но не мога да сторя нищо, защото сме приятели. Виж как в телевизионния сериал всичко се обърка при Рос и Рейчъл. С Моника и Чандлър беше различно, ала…
— Но, Хейли…
— Знам, че това не е телевизионно шоу — промърмори тя, докато Стела се заливаше от смях. — Но нали изкуството отразява живота? А и Харпър не изпитва същото към мен.
— Не желае да те полее с мед и да те оближе ли?
Погледът на Хейли се премрежи при тази перспектива.
— Господи, накара ме да си го представя!
— Така ти се пада. Впрочем сигурна ли си, че не изпитва нещо подобно към теб?
— Досега не го е издал по никакъв начин. А е имал възможности. Как да направя първата смела крачка? Ами ако той просто изпадне в ужас и ме отблъсне?