Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Едно високо горещо тяло с невероятно дълги крака и гладка кожа. Чувствени устни и големи сини очи.
Тъй като това не бе в менюто, реши да вземе студен душ.
Нахлузи старите си отрязани джинси и влезе в кухнята за бира с все още мокра коса.
Както останалите помещения, и тя бе с малки размери. Нямаше нужда от простор. Къщата, в която бе отраснал, бе твърде голяма. Харесваше му уютът и удобството на малките стаи. Двуетажната постройка, която някога бе представлявала гараж за файтони, приличаше на скромна вила. Намираше се недалеч от голямата къща, заобиколена от градините и криволичещите пътеки през тях, потънала в сенките на стари дървета. Всичко това й придаваше очарованието на уединението, което му допадаше. И все пак бе достатъчно близо до голямата къща, за да може да дотича, ако майка му се нуждае от помощ.
Ако искаше компания, трябваше само да отскочи дотам. Ако предпочиташе да бъде сам, оставаше тук. Истината бе, че прекарваше повечето вечери напълно самотен.
Помнеше деня, в който реши да се нанесе в тази постройка с намерението да боядиса стените в бяло и това да е целият ремонт. Но майка му и Дейвид не го оставиха на мира, докато не възприе идеите им за цялостно обновяване на сградата.
Трябваше да признае, че са били прави. Харесваше сребристосивите стени на кухнята си, плотовете от сив мрамор, дървените шкафове. Предполагаше, че този цвят го е вдъхновил да освежи обстановката със старинни керамични и порцеланови съдове и сандъчета с подправки на первазите.
Бе приятно място дори като хапваш сандвич над мивката. Харесваше му да стои тук, да гледа към малката си лична оранжерия и летните градини, сияещи в целия си блясък.
Тази година хортензиите избуяха много, а с присадките, които им бе сложил, постигна съвършено наситено синьо. Може би щеше да отреже няколко и да ги постави някъде в къщата.
Пеперуди пърхаха над лехата, която бяха засадили с майка му, за да ги привличат. Летяха над примамливите лилави ехинацеи, жълтите маргарити, ароматната върбинка и издръжливите астри, зад които като в танц се поклащаха прелестни лилии.
Може би щеше да отреже и от тях и да ги занесе в голямата къща за стаята на Лили. Тя обичаше цветята, харесваше й да се разхожда с него из градините и да ги докосва.
Сините й като на майка й очи ставаха големи и сериозни, докато слушаше имената им. Сякаш поглъщаше всичко и го запечатваше в паметта си.
Господи, кой би предположил, че той ще се привърже толкова силно към едно дете?
Но бе неповторимо изживяване да я води, хванал малката й ръчичка, а когато спре, да вижда красивото й личице, засияло в радостно очакване да я вдигне и завърти във въздуха. Обвиваше ръчички около врата му или заравяше пръстчета в косите му, а Харпър просто не бе на себе си от щастие.
Удивително бе, че му се искаше да бъде обичан така искрено и безусловно.
Отпи глътка бира и отвори хладилника да потърси парчето пица, когато чу бързо почукване на входната врата. След миг вътре нахълта Дейвид с нехайна походка, наклонил глава встрани.
— Дано не прекъсвам оргия? — извика той, поглеждайки хитро към Харпър. — Няма ли танцуващи мацки?
— Току-що си тръгнаха.
— Очевидно първо са разкъсали дрехите ти.
— Знаеш какви са танцьорките. Искаш ли бира?
— Изкушавам се, но не. Тази вечер ще пия превъзходно мартини „Грей Гуус“. Днес е почивният ми ден и ще отида до Мемфис да се срещна с някои хора. Защо не покриеш тези мъжествени гърди с нещо и не дойдеш с мен?
— Много е горещо.
— Аз ще карам. Хайде, сложи си удобни обувки и ще посетим няколко клуба.
Харпър повдигна бирата към приятеля си.
— Всеки път, когато обикалям клубовете с теб, някой се опитва да ме сваля. И невинаги е жена.
— Така е, защото си разбивач на сърца! Ще те пазя, ще сритам всекиго, който дръзне да те ощипе отзад. Какво ще правиш тук, Харп? Ще киснеш с бира и чийзбургер „Крафтс“ ли?
— Сандвичите „Крафтс“ са пакетирана храна за шампиони, но тази вечер ще се задоволя със замразена пица. Освен това по телевизията има мач.
— Наистина разбиваш сърцето ми, Харпър! Виж, млади сме и жадни за развлечения. Ти си хетеро, а аз съм гей, което означава, че можем да опитаме късмета си и в двете територии и да удвоим шансовете си. Или пък да се поразходим само двамата по Бийл Стрийт. Не помниш ли, Харп? — Сграбчи го за раменете и силно го разтърси. — Не помниш ли, някога целият град беше наш.
Харпър не можа да сдържи усмивката си.
— Бяха страхотни дни.
— Все още не са отминали.
— А ти сещаш ли се как веднъж изповръщах червата си в канавката?
— Сладки спомени. — Дейвид се повдигна на пръсти, седна на плота и отпи от бирата на Харпър. — Трябва ли да се тревожа за теб?