Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
Когато свалиха дрехите си, разкошната й рокля заблестя на пода като малко искрящо езеро до черния му смокинг.
Най-сетне допир на гола плът. Гладка и съвършена. Златист прах до млечна белота. Прокара ръце по раменете му, по гърба му и усети как изваяните му мускули се стегнаха от възбуда.
Жаждата, с която я докосваше, събуди у нея такова вълнение, че когато се озова притисната в прегръдката му, вече тръпнеше. Отпусна я върху леглото — огромно бяло легло с ефирни като вода чаршафи, и заедно потънаха в него.
Устните му проследиха шията й, обхванаха зърната на гърдите й и още повече разпалиха желанието й. Онази дълга, разтапяща тръпка, обхванала цялото й тяло, я накара да изрече името му като задъхан стон.
Свещи, светлина на огън, цветя. Не лилии, а рози. Неговите ръце бяха гладки — ръце на изтънчен, богат мъж. Изпъна тялото си под тях, надигна се и застена. Мъжете обичаха любовниците им да стенат. Прокара ръка по мускулите му. „Неустоим е“, помисли си тя, но реши да го подразни малко по-дълго. Съпругите бяха тези, които лежаха отпуснати и оставяха мъжете да правят каквото желаят, очаквайки по-скоро да свършат.
Затова те идваха при нея, затова имаха нужда от нея. Затова си плащаха.
Повдигна рамене от купчината възглавници и водопадът от златисторуси къдрици се разпиля по тях. Пищните й гърди щръкнаха, раздвижи ханша си, повали го по гръб и пропълзя с устни и език надолу по тялото му, за да му достави удоволствието, което никога не би могъл да получи от студената си благоразумна съпруга. Стоновете и въздишките му бяха наслада за нея. Ръцете му бяха заровени в косите й, усукваха ги и ги стискаха в шепи, докато го задоволяваше. Тялото му бе стегнато, но дори и да беше някой дебелак, би успяла да го накара да се почувства като бог. Толкова бе лесно.
Когато го възседна и сведе поглед към красивото му лице, долови ненаситността и отчаянието в очите му и се усмихна. Пое го в себе си бързо и страстно и си помисли, че нищо на света не може да й донесе по-голяма радост от мисълта, че един богат мъж е в нейната власт…
Хейли рязко се надигна от дивана, сякаш събудена от сън. Сърцето й препускаше, гърдите й бяха изтръпнали, сякаш някой ги бе докосвал. Устните й пареха. Обзета от паника, сграбчи косите си и едва не заплака от облекчение, когато се увери, че са нейните.
Някой се засмя и я накара да политне назад и да се удари в дивана. Осъзна, че смехът идваше от телевизора. Уплашено скръсти ръце. От черно-бялата драма с изтънчени герои…
Господи, какво се бе случило с нея?
„Не беше сън. Не е възможно да е било само сън“, помисли си тя.
Втурна се към вратата да нагледа Лили. Детето спеше, прегърнало плюшеното си кученце.
Заповяда си да се успокои и тръгна към стълбите. Но когато стигна до библиотеката, се поколеба. Мич седеше на масата и бързо движеше пръсти по клавишите на лаптопа си. Не искаше да го смущава, но трябваше да узнае, да бъде сигурна; изключено бе да чака до сутринта…
Прекрачи прага.
— Мич?
Той вдигна унесен поглед и примигна зад очилата си.
— А, здравей.
— Извинявай, работеше ли?
— Само няколко съобщения. Имаш ли нужда от нещо?
— Просто исках… — Не бе нито срамежлива, нито старомодна, но не бе сигурна дали няма да се почувства неловко, докато разказва за преживяването си на съпруга на работодателката си. — Роз заета ли е?
— Защо не й се обадиш и не я попиташ?
— Не бих я безпокоила, ако не трябваше. Би ли я помолил да слезе?
— Добре. — Мич посегна към телефона и натисна бутона за спалнята. — Случило ли се е нещо?
— Да, може би.
За да престане да крачи нервно, Хейли се загледа в снимките върху бюрото му.
За дълго се спря на портрет на мъж в официално облекло — строги черти, тъмни коси, хладен израз на очите.
— Това е Реджиналд Харпър, нали? Първият.
— Точно така. Роз, би ли слязла в библиотеката? Хейли е тук, иска да говори с теб. — Мич затвори. — Слиза. Искаш ли нещо? Вода, кафе?
— Не, благодаря. — Хейли поклати глава. — Добре съм. Просто се чувствам малко странно. Скоро след пристигането ми тук Стела имаше съновидения. Така започна всичко, нали? Искам да кажа, преди… инцидентите. Призракът се е появявал, но не е правел нищо опасно, поне доколкото си спомня Роз.
— Така изглежда. Когато Стела е пристигнала тук с момчетата, са започнали някакви изпълнения от Невестата.
— А след няколко седмици дойдох и аз. Събрахме се трите тук, под покрива на Харпър Хаус. — Все още я побиваха хладни тръпки. Потърка голите си ръце и съжали, че не бе облякла блуза с ръкави. — Аз бях бременна, Стела имаше две деца, а Роз… Е, Роз е кръвната връзка.