Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Не ми се струва необичайно съзнанието ти да е породило подобна фантазия, Хейли. Прекарваме доста време в размисли за тези хора и опити да подредим пъзела. Знаем, че е била негова държанка, че му е родила дете, така че със сигурност са правили секс. Що се отнася до нея, можем да стигнем до извода — или поне да предположим, че това е било нещо като бизнес.
— Знаеш как се чувства тялото ти след интимно преживяване. Не просто онази замаяност от сексуална фантазия, а физическите усещания, след като си била с мъж. Аз не съм била отпреди раждането на Лили, но една жена не забравя какво е. В този миг се събудих или дойдох на себе си. Роз, долавях мириса на онези рози! Зная, че е имал стройно тяло… — Хейли почувства нужда да си поеме дъх и да преглътне. — Той беше в мен. Всъщност — в нея, но сякаш аз бях тя, докато това се случваше. Харесваше й да бъде с красив и опитен любовник. За нея не би имало значение дори и да бе грозник и нещастник в леглото, но все пак бе доволна. Зная го, защото сякаш бях в съзнанието й. Или тя в моето. Не съм си го въобразила.
— Вярвам ти — каза Мич.
— И двамата ти вярваме — увери я Роз. — Ти си най-близо до възрастта, на която тя е умряла или поне на която предполагаме, че е била. Може би ти разкрива това, за да ни покаже чрез теб какво е означавало за нея.
— Възможно е. — Мич се отпусна в стола си. — Но твоето преживяване би могло да ни даде по-ясна представа какво се е случило и защо. Какво друго можеш да ни кажеш за нея?
— Не мисля, че е изпитвала голяма наслада от секса. По-скоро от властта, която е имала над мъжете. Гледала е на него като на занаят и съдейки по реакциите, които събуди у мен, била е изключително добра. Тялото й беше много по-надарено от моето. — С дяволита усмивка Хейли сложи ръце пред гърдите си, имитирайки пищни форми. — Но душата й бе студена. През цялото време, докато бяха заедно, си мислеше какво да изкопчи от него. Присмиваше се на съпругата му, която не можеше да му даде подобни ласки.
— Определено това не е най-добрата й страна. А може би е, от нейна гледна точка — замислено каза Мич. — Държала е съдбата си в свои ръце. Сама е направила избор как да живее. Млада, красива, желана от влиятелен мъж, над когото е упражнявала власт чрез секс. Интересно.
— Тръпки ме побиват. Ако имам късмета да спя с мъж, предпочитам да съм в собственото си тяло. Все пак ми олекна, че го споделих. Ще се върна горе, може да се позанимавам с йога. Не мисля, че тя ще ме безпокои повече през тази вечер. Благодаря ви, че ме изслушахте.
— Ако се случи още нещо, държа да го чуя — предупреди я Роз.
— Обещавам.
Роз изчака, докато Хейли излезе, и се обърна към Мич:
— Има причина да се безпокоим за нея, нали?
— Да не прибързваме. — Мич хвана ръката й. — Засега просто ще я държим под око.
Пета глава
През прозореца на кухнята на Стела Хейли виждаше обширния заден двор, верандата, беседката и дървената къщичка, която Лоугън и момчетата бяха построили сред клоните на един чинар.
Гледаше как Лоугън люлее Лили на червена люлка, окачена на друг клон, а Паркър гони старата топка, подхвърляна от момчетата.
Всичко наподобяваше приказна сцена на идеална лятна вечер: спокойствието и насладата, които човек може да изпита само в края на натоварен летен ден, преди децата да бъдат повикани за вечеря и лампата на терасата да светне; жълтеникавата светлина прогонва нощните пеперуди и образува кръг, който сякаш казва: „У дома сме“.
Толкова ясно си спомняше какво е да бъдеш дете през август. Да се радваш на топлото време и да тичаш под слънцето, опитвайки се да поемеш и съхраниш цялата му светлина, преди да залезе.
Сега се надяваше да узнае и какво е да бъдеш майка. Да стоиш от другата страна на мрежата против насекоми и включването на лампата да бъде твоя грижа. Хейли въздъхна и се обърна към Стела:
— Свиква ли се с това, или никога не преставаш да си казваш: „Аз съм най-щастливата жена на света“?
Стела се приближи към прозореца и се усмихна.
— И да, и не. Искаш ли да поседнем отвън с тази лимонада?
— След малко — отвърна Хейли. — Не исках да говорим за това на работа. Не само защото имахме задължения, а защото се намирахме в земите на имението Харпър. А тя е там. Тук не може да дойде.
— Роз ми каза какво си преживяла. — Стела сложи ръка на рамото й.
— Премълчах от нея, че мъжът беше Харпър. Искам да кажа, във фантазиите си бях с Харпър. Все още не мога да й кажа, че си се представям гола в леглото със сина й.
— Мисля, че на този етап това е важна подробност. Случило ли се е нещо друго оттогава?
— Не, нищо. Ала не зная дали да се надявам да се случи или не.