История на Франция

— И това ли е твоят велик крал? — възропта ученикът ми.

— В политиката, Берю, не средствата са от значение, а резултатите. Нали в края на краищата успял да укрепи държавата? След това свикал Генералните щати, с което искал да си осигури подкрепата на нацията в конфликта му с папата по повод на това, че духовенството отказвало да плаща данъци.

— Тоест обявил нещо като референдум?

— Да.

— И изходът от това допитване в негова полза ли бил?

— И оттатък. Когато един държавен глава пита за нещо нацията, Берю, това означава, че е сигурен, че тя ще отговори с „да“, иначе не поема този риск.

— А когато държавната власт е сигурна, че народът е на противоположно мнение?

— Тогава тя прави всичко възможно да няма референдум. Дори има държавни глави и правителства, които по принцип не допускат референдуми, защото добре знаят, че народът е по принцип несъгласен с тях по всичко.

— А това не води ли в края на краищата към бунт и нарушения на обществения ред, с което гламавите управници ни създават главоболия и на нас, пазителите на реда?

— Така е. Или най-малкото възникват социалнополитически усложнения… Но нека не се отклоняваме и да минем нататък. Следващото нещо, което хубавецът Филип направил, е да погне Ордена на тамплиерите. Те били монаси-воини ради и во Христа.

— А, да, спомням си, че това веднъж го гледах с едно око по телевизията. Той май ги поизпекъл малко?

— Не малко, а съвсем, лека им пепел. Но някои успели да избягат все пак.

— Същото направили и с техния биг-бос, дето му забравих името обаче.

— Жак дьо Моле.

— И защо постъпил тъй с клетите хорица?

Защото ги обвинил в практикуването на антихристиянски ритуали: обръщането на светото разпятие с главата надолу, плюенето върху него, четенето на молитвите отзад напред, преклонението пред идола Бафомет и тъй нататък…

— Кой е този Бафомет?

— Едно от олицетворенията на Луцифер.

— Боже опази! — прекръсти се тутакси Берю, с което показа, че някъде дълбоко в него дремят основни християнски добродетели и неприязън към злото.

— Освен това те били обвинени в мъжеложство, което си е също смъртен грях.

— В какво? — тревожно попита Берю, видимо обезпокоен дали и той не е допускал този неведом за него грях.

— Иначе казано, в хомосексуализъм или педерастлък.

Берю облекчено въздъхна и се замисли. След малко каза:

— Ами то, когато човек се е отдал на безбрачие, че и ходи с роба, често пъти без гащи отдолу, та непрекъснато му се проветрява и освежава зарзаватът, и дотам може да се стигне…

— Но, приятелю, невъзможно е да се говори или пише за времето на Филип Хубави, без да се спомене кулата Нел. Тя се намирала срещу Лувъра, от другата страна на Сена. Там ставали доста интересни оргийки. На кралица Жана Наварска й било доста тъпо в двореца. Кралят отделял повече време на кралство то, отколкото на нея. И затова тя нерядко отивала нощем във въпросната кула, за да се позабавлява със студенти.

Имала е богат избор. Латинският квартал е на две крачки оттам — отбеляза Берю, после добави: — То е винаги така с жените на твърде заетите и богати мъже. Докато последните тичат и се бъхтят за кариера или пари, кучките им се дупят на разни ебльовци в