Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Не съвсем. Ще бъде ли достатъчно, ако ти кажа, че маршрутът включва пет планети?
— Пет пла… Джони! — Крис зяпна от изненада. — Нали нямаш предвид проучвателната мисия?
— А защо не?
— Какво означава това „защо не“? Та тя е научна експедиция, а не туристическа екскурзия за хора на средна възраст.
— Не забравяй, че аз съм почетен губернатор. Щом Лиз Телек е успяла да убеди Съвета да я приемат на Квазама, аз сигурно също бих могъл да се възползвам от нейните аргументи.
По лицето на Крис трепна един мускул.
— Вече си уредил това пътуване, нали? — попита тя, изпълнена с подозрения.
— Да, но ще замина само, ако дойдеш и ти. Не те лъжа, Крис. Ще бъда най-обикновен наблюдател. Евентуално ще вземам политически решения, но с нищо друго няма да се занимавам. За нас това наистина ще е нещо като ваканция.
Крис наведе очи.
— Само че ще бъде опасно, нали?
— Такъв беше животът ни в Ариел, когато се оженихме — вдигна рамене Джони. — Тогава ти като че ли не възразяваше особено.
— Тогава бях много по-млада.
— И какво от това? Защо пък цялото забавление да е само за Джъстин и Джошуа?
Джони беше очаквал, че ще последва някаква реакция, но бе съвсем неподготвен за смеха, в който избухна Крис. Искрен смях, неподправено весело настроение.
— Невъзможен си — възкликна тя и се извъртя на стола, за да го погледне в очите. — Преди малко ти казах, че се тревожа за тях. А какво се готвим да правим? Коледна размяна на тревоги!
— Може просто да стоварим всичките тревоги на Коруин. За братята сутрин, за родителите следобед, а вечер да се тревожи вместо мен в Съвета. Хайде, Крис, може би това е единственият ни шанс да видим мястото, където евентуално ще живеят нашите праправнуци. — „Във всеки случай, единственият шанс да го видим заедно — добави той наум — през трите или четирите години, които ми остават да живея.“
Лицето й с нищо не показа, че е проследила мисълта му, но минута по-късно тя въздъхна и кимна.
— Добре. Да отидем на тази екскурзия.
— Благодаря, скъпа — каза тихо Джони. Той знаеше, че това няма да компенсира мъката от раздялата със синовете й, които заминаваха неизвестно къде във Вселената, но все пак беше макар и малка утеха, че за известно време ще задържи поне съпруга си.
Джони се надяваше да е така. Въпреки неговите уверения, бе напълно възможно двама от тримата им сина да бъдат погълнати от Вселената и никога да не се върнат.
(обратно)Съветът — заедно с един все по-разширяващ се кръг от доверени лица — неочаквано добре запази тайната за предложението на трофтите почти цели четири седмици, след което Стигър реши да разгласи новините. От гледна точка на Коруин, не можеше да се избере по-лош момент. Въпреки това, още по време на обсъждането с трофтите на финансовите подробности, неочаквано му бе възложено да отговаря за триста и осемдесет хиляди авентинци. Терон Юти и останалите губернатори щяха непосредствено да ръководят голяма част от тях, но имаше доста много политически въпроси, които можеха да решат само той и Джони. И понеже беше поел задължението да разтоварва колкото се може повече баща си, Коруин прекарваше значителна част от времето си на телефона и на обществената информационна мрежа.
За щастие реакцията като цяло беше положителна. Повечето от възраженията — от етичен характер — бяха обсъждани в семейство Моро и на дискусиите в Съвета. Слава Богу, никой не повдигна въпроса, който най-много тревожеше Коруин, а именно защо Съветът бе чакал почти два месеца, преди да потърси общественото мнение. На него той трудно можеше да отговори.
Но цялата тази работа по връзките с обществеността отклони вниманието му от подробностите по подготовката на мисията — всъщност, той напълно изпусна важния въпрос за състава на проучвателната експедиция и научи за него едва когато беше официално разгласен — по-точно, когато му се обади Джошуа.
— А пък аз се чудех защо си толкова спокоен — каза Джони, щом няколко минути по-късно Коруин отиде при него. — Предполагам, че трябваше да ти съобщя за решението ни.
— Да ми съобщиш! — изръмжа Коруин. — Най-малкото трябваше да го обсъдиш с останалите от семейството, преди да се запишеш.
— Откъде-накъде? — възкликна Джони. — Какво смятаме да правим аз и майка ти с живота си е лично наша работа. Ние сме достатъчно възрастни, за да можем самостоятелно да решаваме този въпрос. Според нас, смяната на обстановката ще ни се отрази добре. — Той вдигна вежди. — Да не би да искаш да кажеш, че ние с майка ти не знаем как да се оправим в непозната среда?
Коруин стисна зъби.