Ударът на кобрата
- Автор: Зан Тимъти
- Серия: Cobra #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ударът на кобрата». Краткое содержание книги:
— Как върви? — попита Джони, като гледаше купчината от проводници, миниатюрни компоненти и интегрални схеми.
— Бавно — отговори тя, докато настройваше диагностичния уред. — Започвам да разбирам защо всички предпочитат да купуват от трофтите готова електронна апаратура, вместо да си доставят компоненти и сами да си я правят. Тези интегрални схеми, например, имат много странни характеристики, съвсем различни от посочените в проспектите.
— Ще ги разбереш — увери я Джони. — Навремето ти беше най-добрият електроник в…
— В Ариел? — изсумтя тя. — Голям успех! Бяхме само двама. Трябваше да бъда или най-добрата, или да се задоволя с второто място.
— Определено беше най-добрата — заяви категорично Джони. Това бе отново старата Крис, с позабравеното напоследък чувство за хумор. Може би най-сетне бе преодоляла напрежението от последните няколко седмици.
А може би просто беше намерила спасение в своето минало. От години не бе използвала за нищо сериозно квалификацията си на електроник.
— Ти естествено разбираш — тихо се намеси тя в мислите му, — че ако включите „Менсаана“ в тази проучвателна мисия, няма да разполагате с никаква подкрепа в случай, че „Капка роса“ закъса на Квазама.
Джони поклати глава.
— Няма да използваме „Менсаана“ в опасни операции. А ако потрябва подкрепление, ще имаме на разположение два или три кораба на трофтите.
— Аз мислех, че трофтите не искат да се бият с квазаманците.
— Ако възникнат някакви проблеми, ще трябва да се намесят — заяви мрачно той. — Но според мен, те няма да имат сериозни ангажименти. Пък и една група командоси едва ли може да участва в истински военни действия.
— Само дето ще искат да защитят направените инвестиции.
— Сега вече разсъждаваш като истински трофт. — Джони се пресегна и я прегърна през раменете. — Запомни, Крис — каза сериозно той, — че за да имат тези данни, с които съм убеден, че разполагат, трофтите от Балиу са изпратили най-малко един екип дипломати, които са отишли на Квазама и са се върнали оттам живи и здрави. За това свидетелства третото ниво на тяхната преводаческа програма. Джъстин и Джошуа ще бъдат в пълна безопасност. Уверявам те.
— Ще ми се да си прав — въздъхна Крис. — Но ти знаеш, че майката има изключителното право да се безпокои.
— Спомням си как преди тридесет години такова изключително право имаше съпругата.
— Нещата се променят. — Крис въртеше в ръка една шестстенна интегрална схема. — Винаги е било така.
— Вярно — съгласи се Джони. — Но не винаги промените са към по-добро. Спомням си и времето, когато правехме пътешествия само двамата, без децата. Какво ще кажеш, ако се опитаме да върнем тези дни?
Крис тихо изсумтя.
— Мислиш ли, че Съветът ще може да функционира без теб толкова дълго?
Джони трепна при деликатната критика.
— Сигурно ще може — отвърна той, приемайки въпроса буквално. — Коруин познава достатъчно добре работата, пък и докато завърши мисията на Квазама, едва ли ще се случи нещо особено важно. Идеално време за ваканция.
— Как можеш да говориш за ваканция, когато синовете ти ги грозят кой знае какви опасности?
— А защо не? — попита той. — Говоря съвсем сериозно. Дори да знаем, че нещо не е в ред, оттук с нищо не можем да им помогнем. Онова, което можехме да направим — да изпращаме совалки, които да отиват до Квазама и да се връщат, — беше отхвърлено като много провокативно. За теб ще е по-добре да намериш нещо, с което да ангажираш ума си, вместо да се отдаваш на мрачни мисли.
Крис погледна електронната апаратура пред себе си.
— Щом това не може да ангажира ума ми, съмнявам се, че ваканцията ще успее.
— Говориш така, защото не знаеш каква ваканция имам предвид — каза той и мислено кръстоса пръсти за късмет. Ако й представеше в подходяща светлина замисъла си, тя може би щеше да се съгласи, а Джони беше твърдо убеден, че и двамата се нуждаят от това. — Имах предвид едно екскурзионно пътуване с кораб със спиране на различни места, разходки из гори и ливади и понякога дори плуване в топли води. Общуване с хора, когато ни се прииска, усамотяване, когато си пожелаем и всички удобства като у дома. Как ти се струва?
Крис се усмихна.
— Също като от проспектите за онези крайбрежни излети, които рекламираха, когато бях малка. Да не искаш да кажеш, че някой предприемчив човек е закупил дълбоководен лайнер от трофтите?