Убийството на 83-та улица
- Автор: Стаут Рекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиян Лолов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството на 83-та улица». Краткое содержание книги:
Оказва се, че произходът на Ейми е свързан с някои много богати и влиятелни хора. Един от тях има малка тайна и е готов да я запази на всяка цена…
Но кой би могъл да запази тайната си, ако двама детективи като Ниро Улф и Арчи Гудуин пожелаят да я разкрият?
Тръгнах по коридора към асансьора и реших да се насоча към ресторанта на Ал, за да се почерпя с бекон, яйца и домашни пържени картофи. В кухнята на Улф и Фриц пържени яйца и картофи са забранени. Но не това беше главното. Мисълта да седна да обядвам с Улф и да обсъждам нещо като бъдещето на компютрите или влиянието на организирания спорт върху американската култура, когато би трябвало да поговорим как да се справим с Ейвъри Балу, не ме привличаше.
Но тъй като знаех, че Улф вече е помислил върху това и не по-малко от мен иска да посетя Балу, реших, докато си пиех кафето, че заслужава да го позабавя, примерно с половин час, заради глупавото му правило за разговорите на масата, така че да сме квит. Гледах по часовника си — излязох от ресторанта точно в два, изминах трите пресечки до старата кафява къща пещ, влязох в офиса в 2:05, извадих аванса от сейфа, отидох до трапезарията и казах от вратата:
— Искахте да внеса парите при първа възможност и ето че сега ми се удава такава. Ще се върна след половин час.
— Не. — Той остави чашата с кафе на масата. — Това може да почака. Трябва да вземем решение.
— Извинете. Обичам да изпълнявам каквото ми се нареди — казах аз и излязох.
В интерес на истината не се спирах да разглеждам витрините по пътя до Лексингтън Авеню и обратно, но дори и така се върнах след трийсет и шест минути. Телевизорът беше включен, а Улф стоеше насред стаята и го гледаше възмутено. Сигурно беше толкова ядосан, че се беше захванал с единственото нещо, което би го вбесило още повече. Прибрах банковата книжка в сейфа, той изключи телевизора, отиде при бюрото си, а аз — при моето.
— Какво по дяволите е свършено? — попита той, вместо да каже: „Какво свърши?“.
Преметнах крак върху крак.
— Обядвах нещо много мазно и ядох прекалено бързо. Исках да внеса двайсетте бона в банката преди да затворят. Бързах да се върна да ми кажете какъв подход да възприема с Балу. Но първо, разбира се, ще искате пълен доклад за Реймънд Торн.
— Не искам. Освен ако не си открил нещо, което прави ненужна срещата ти с мистър Балу.
— Не съм. С изключение на две снимки на Елинър Деново, ударих на камък. Задънена улица. Позвънихте ли да разберете дали е там?
— Не. Ти ще му позвъниш.
— Разбира се. Президентът на една корпорация може да е къде ли не през август. Ако го намеря, да го помоля ли да се видим днес? Предполагам, че сте решили как да изпълня този ход.
— Не ти е нужно. — Той се покашля. — Арчи, ти имаш много способности, някои от тях изключителни, но работата ще е деликатна и може да се окаже трънлива. Освен това, предишния път аз разговарях с него. Ти присъстваше, но аз водех разговора. Трябва да съм сигурен във фактите. По телефона ми каза, че чековете, осребрени от мисис Деново, са издадени от „Сиборд Банк енд Тръст Къмпани“ и са платими на предявителя. Доколко сигурно е това?
— По-сигурно ще е само, ако ги видим с очите си. Каза ми го шефът на „Континентъл“ на Осемдесет и шеста улица, където тя е осребрила сто чека. Казва се Атуд.
— А мистър Балу в момента е директор на „Сиборд Банк“?
— Да. Освен ако не е напуснал или не са то изхвърлили съвсем наскоро. Беше в тазгодишния Международен банков справочник, издание на „Ранд Макнейли“.
— Трудно ли ще е да разберем за чековете без помощта на мистър Балу?
— Почти невъзможно. „Сиборд“ има капитал два милиарда долара. Главният им офис вероятно издава хиляди, може би десетки хиляди чекове годишно, в което участват бог знае колко чиновници и разбира се работят с компютри. Не знам дори откъде да започнем. Бихме могли, предполагам, да накараме Сю Корбет или самата мис Деново да стигне до някой заместник-вицепрезидент и да го прелъсти, ако не успее, да опита със следващия и след около година…
— Обади се на мистър Балу!
— Вие ли ще говорите?
— Не. Ти си по-подходящ. Кажи му, че стига да му е удобно, •бих искал да се видя с него тук в шест часа.
Завъртях стола, пресегнах се за указателя, намерих номера на „Федерал Холдинг Корпорейшън“ и го набрах. Предишния път когато търсих Балу по телефона, минах през трима души, докато стигна до него. И този път стана същото — първо говорих с телефонистката, после с друга дама, която ме накара два пъти да повторя името си буква по буква и после с някакъв мъж. Всички бяха толкова сдържани, че не стана ясно дали изобщо е там и разбрах това едва когато чух гласа му.