Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Майор Уест! — отново долетя до тях гласът, този път придружен от почукване и шум от провлачване. Лицето на Уест пребледня. От сенките изплува фигура с бастун в едната ръка. Човекът се приближи с глухо почукване на бастуна и като провлачваше единия си крак. Широката периферия на шапката му скриваше горната част на лицето, а устата му беше изкривена в особена усмивка. С внезапен порив на погнуса Джизал видя, че четири от предните му зъби липсват. Без да обръща никакво внимание на извадените оръжия, мъжът се приближи и подаде ръка на Уест.
Майорът бавно прибра сабята си в ножницата, пое подадената му ръка и я раздруса сковано.
— Полковник Глокта? — попита той с пресипнал глас.
— Ваш покорен слуга, въпреки че вече не съм военен. Сега съм служител в кралската Инквизиция. — Той свали бавно шапката си. Лицето му бе смъртнобледо, с дълбоки бръчки, а късо подстриганата му коса бе прошарена до сиво. Очите му се стрелкаха трескаво из дълбоки, тъмни кръгове. Лявото бе видимо по-тясно от дясното, със зачервен клепач и силно насълзено. — А това са моите асистенти, практик Северард — високият се поклони подигравателно — и практик Фрост.
С една ръка бледото чудовище вдигна мъжа с чувала на главата от земята.
— Я почакай. — Яленхорм пристъпи напред, но инквизитор Глокта постави внимателно ръка на рамото му.
— Този човек е затворник на Инквизицията на Негово величество, лейтенант Яленхорм. — Едрият войник застина, изненадан от това, че е назован по име. — Сигурен съм, че имате само благородни намерения, но той е престъпник, предател. Имам заповед за ареста му, подписана лично от самия архилектор Сълт. Повярвайте ми, този човек не е ни най-малко достоен за вашето застъпничество.
Яленхорм смръщи вежди и изгледа заплашително практик Фрост. Бледият звяр не изглеждаше по-притеснен под погледа му, отколкото би била някоя безчувствена скала. Той без никакво усилие метна на рамо затворника и се отдалечи по улицата. Другият практик се усмихна отново с очи, прибра ножа си и след кратък поклон, последва колегата си. Започна да си подсвирква някаква неопределена мелодия, докато се отдалечаваше с небрежна походка.
Левият клепач на инквизитора запърха учестено и по бледата му буза се изтърколиха едри сълзи. Той внимателно ги избърса с опакото на ръката си.
— Моля за извинение — каза той. — Искрено съжалявам. Става така понякога, човек да не може да контролира собственото си око. Проклета хленчеща пихтия. На моменти ми се ще да го извадя и да тръгна с превръзка. — Стомахът на Джизал се обърна. — Колко време стана, Уест? Седем години? Осем?
Отстрани на челото на майор Уест затрепери мускул.
— Девет.
— Виж ти. Девет години. Не е за вярване. Сякаш беше вчера. Бяхме на билото, нали, когато се разделихме?
— Да, на билото.
— Не се безпокой, Уест, ни най-малко не виня теб. — Глокта приятелски шляпна Уест по рамото. — Не и за това. Ти се опита да ме разубедиш тогава, добре помня. Имах много време да размишлявам над това, докато бях в Гуркул. Достатъчно дълго време за размисъл. Ти винаги си ми бил добър приятел. А я виж сега, младият Колем Уест е майор в Кралската гвардия.
Джизал нямаше ни най-малка представа за какво говорят двамата. Искаше му се просто да повърне и да си легне да спи.
Инквизитор Глокта се обърна към него с усмивка и разкри отново противната гледка на зеещата празнина в зъбите си.
— А това трябва да е капитан Лутар, на когото всички възлагат такива големи надежди в наближаващия Турнир. Лорд-маршал Варуз е строг учител, а? — Глокта размаха едва бастуна си към Джизал. — Мушкай, мушкай, а, капитане? Мушкай, мушкай.
Джизал усети как червата му се обръщат. Той заби поглед в краката си с надежда светът да спре да се върти. Инквизиторът ги огледа един по един очаквателно. Уест продължаваше да е все така пребледнял, а Яленхорм — все така навъсен. Лейтенант Каспа все още не се бе изправил от земята. Никой нямаше какво повече да каже.
— Е — покашля се Глокта, — дългът зове. — Той се поклони сковано. — Надявам се да се видим скоро с вас. Много скоро.
Джизал беше сигурен, че не иска никога повече да среща този човек.
— Може някой път да направим един спаринг-дуел — измънка майор Уест.
Глокта се разсмя от сърце.
— О, с огромно удоволствие, Уест, но в последно време съм леко сакат. Все пак, ако ти се прииска малко бой, сигурен съм, че практик Фрост с удоволствие ще се отзове. — Глокта погледна към Яленхорм. — Само да те предупредя, той не се бие като джентълмен. Желая на всички ви приятна вечер.