Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— Ба! — извика в лицето му Варуз и се отдалечи, стиснал здраво в две ръце пръчката си.
— Маршал Ва… — отвори уста Джизал, но преди да успее да довърши, Варуз се извърна рязко и заби пръчката в корема му.
— Ъъъ — изстена Джизал и се свлече на колене. Старият войн застана над него.
— Сега, капитане, ти ще отидеш малко да потичаш.
— Ъъъ?
— Ще бягаш оттук до Кулата на веригите. Ще я изкачиш и ще застанеш до парапета на върха. Ще разбера кога си стигнал там, защото сега ние двамата с майора ще се качим на покрива, където ще изиграем една игра на квадрати. — Маршалът посочи шестетажната сграда зад гърба си. — Оттам се вижда идеално върхът на кулата. Ще те наблюдавам през далекогледа си, така че този път без шикалкавене!
При тези думи той плесна отново Джизал по главата.
— Ау! — Джизал разтърка удареното място.
— И след като ми се покажеш на върха, ще тичаш обратно. Ще тичаш с всичка сила и аз знам, че ще го направиш, защото, ако не си се върнал, докато си свършим играта, ще повториш упражнението. — Джизал потръпна и присви очи. — Майор Уест е отличен играч на квадрати, което значи, че ще са ми нужни цели трийсет минути, за да го победя. Предлагам ти да тръгваш незабавно.
Джизал скочи на крака и се отправи тичешком към аркадата в края на двора, като не спираше да ругае под носа си.
— Ще трябва да тичаш малко по-бързо от това, капитане! — провикна се зад него Варуз.
Джизал усещаше краката си като пълни с олово, но положи усилие да ускори темпото.
— Вдигай коленете! — подвикна бодро майор Уест.
Джизал премина в шумен тръс през тунела на портала. Седящият на входа портиер го изгледа ухилено, докато завиваше зад ъгъла, за да излезе на широката улица. Джизал мина тичешком покрай облицованите в слонова кост стени на Университета, като продължаваше да проклина Варуз и Уест под мустак. После изтича покрай грамадната и без почти никакви прозорци фасада на Палатата на въпросите. Огромната порта на сградата беше здраво залостена. Той мина покрай няколко невзрачно облечени чиновници, запътили се в различни посоки, но иначе по това време на деня Агрионт беше пуст и Джизал не срещна никой, който да представлява интерес за него. Докато не стигна до парка.
Три изискани млади дами седяха под сянката на голяма върба край езерото, в компанията на възрастна придружителка. Джизал моментално ускори крачка и замени нещастното си изражение с безгрижна усмивка.
— Дами — поздрави той, докато профучаваше покрай тях. Чу как момичетата се разсмяха зад гърба му и безгласно се поздрави за този си успех. В момента, в който се скри от погледите им, Джизал свали темпото наполовина.
— Варуз да си гледа работата — каза си наум, докато завиваше по широкия Кралски булевард, и тичането му премина в нещо като малко по-бърза походка. Наложи се обаче отново да се забърза. На не повече от двайсетина метра от себе си той видя принц Ладисла, следван от огромната си, ярко облечена свита.
— Капитан Лутар — извика му Негово височество. Слънцето блесна в екстравагантните му златни копчета. — Тичай здраво! Заложил съм хиляда марки на теб в Турнира!
Джизал знаеше от сигурен източник, че принцът е заложил две хиляди на Бремър дан Горст, но независимо от това се поклони, колкото можа по-ниско, без да спира да тича. Контетата от свитата зад принц Ладисла неохотно подвикнаха окуражително зад гърба на Джизал.
— Жалки глупаци — изсумтя тихичко Джизал. И все пак би дал мило и драго да е на мястото на кой да е от тях.
Сега минаваше между редиците от статуи, отдясно, тези на кралете от последните шестстотин години, а отляво, значително по-малки, тези на верните им благородници. Джизал кимна на магус Баяз и зави към Площада на маршалите. Статуята му отвърна с обичайната си неодобрителна строгост. Вдъхващото й страхопочитание изражение губеше част от ефекта си заради стеклото се по едната буза на магуса птиче изпражнение.
Камарата на лордовете заседаваше по това време на деня и площадът беше почти празен, което позволи на Джизал да го прекоси с бавна походка по посока на Военната палата. Един сержант с едро телосложение му кимна и Джизал се замисли дали не е от неговата рота — обикновените войници му изглеждаха досущ еднакво. Джизал не обърна никакво внимание на поздрава и влезе между двете извисяващи се бели сгради.
— Страхотно — промърмори той. Каспа и Яленхорм седяха край вратата на Кулата на веригите, пушеха лулите си и се смееха. Негодниците са се досетили, че отива натам.