Гласът на острието
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Другая проза
Электронная книга - «Гласът на острието». Краткое содержание книги:
Логън Деветопръстия, инквизитор Санд дан Глокта, капитан Джизал дан Лутар, Първият магус Баяз — това са имена, които ще обогатят списъка с колоритни и многопластови герои на любителите на фентъзи. Около тях се гради трилогията „Първият закон“ — едно приключение в брилянтно замислен свят, който едновременно плаши и очарова.
— За чест и слава! — изрева Каспа, докато Джизал го подминаваше тичешком, и раздруса меча си в ножницата. — Не карай лорд-маршала да чака!
Джизал чу едрият лейтенант да се залива от смях зад гърба му.
— Проклети глупаци — промърмори той задъхано, докато връхлиташе с рамо тежката врата.
Останал без дъх, атакува спираловидното стълбище. Това беше една от най-високите сгради в Агрионт: двеста деветдесет и едно стъпала.
— Проклети стъпала — продължи да ругае Джизал.
На стотното стъпало краката му започнаха да изтръпват от болка, гърдите му се надигаха и спускаха неконтролируемо. Когато стигна до стъпало номер двеста, вече бе напълно изтощен. Изкачи останалите ходешком. Всяка стъпка бе истинско мъчение. Най-накрая изскочи на върха и се облегна на парапета. Внезапната ярка светлина го накара да замига учестено.
Градът се простираше на юг под него, един безкраен килим от бели къщи, чак до блестящия на слънцето залив. В обратната посока Агрионт изглеждаше дори още по-впечатляващо. Неравномерно разпределени, величествени постройки, издигащи се една над друга и тук-там разпокъсани от зеленината на ливади и огромни дървета. Всичко това заобиколено от защитен ров и градските стени, прободени от високи отбранителни кули. Кралският булевард прорязваше в права линия центъра на града по посока Камарата на лордовете с блестящия й бронзов купол. Отзад се извисяваха кулите на Университета, а още по-назад се издигаше мрачният масив на Кулата на Създателя, който, надвиснал над околните сгради като тъмна планина, ги обвиваше в огромната си сянка.
На Джизал му се стори, че забеляза проблясването на слънцето в далекогледа на лорд-маршал Варуз в далечината. Той изруга отново и тръгна обратно към стълбите.
Джизал с огромно облекчение видя, че на игралната дъска все още има няколко плочки, когато най-накрая се добра обратно до покрива, където го чакаше лорд-маршала.
Варуз го изгледа намръщено.
— Извади голям късмет. Майорът вложи страхотни усилия в защитата си. — По лицето на Уест пробяга усмивка. — Успял си някак да спечелиш уважението му, въпреки че все още има да се бориш за моето.
Джизал стоеше, превит о две, облегнал длани на коленете си. Дишаше тежко, от лицето му се стичаше пот и капеше по пода. Варуз взе от масата дългото сандъче, застана пред Джизал и го отвори с рязко движение.
— Да видим сега позициите.
Джизал взе в лявата си ръка късото острие, а в дясната — дългото. След тежкия стоманен прът те му се сториха леки като перце. Лорд-маршал Варуз отстъпи встрани.
— Започвай.
Джизал светкавично зае първа позиция — опъната напред дясна ръка и прибрана пред гърдите лява. Премина от една позната позиция в друга и остриетата изсвистяха във въздуха, проблясвайки на следобедното слънце. С отработена лекота той премина през цялата последователност на позициите и завърши с двете остриета отпуснати надолу от двете страни на тялото си.
Варуз кимна одобрително.
— Бързо действа с ръцете капитанът, а?
— Отлично — съгласи се Уест с широка усмивка на лицето. — Страхотна гледка е, в пъти по-добър, отколкото бях аз някога.
Варуз изглеждаше недотам впечатлен.
— Сгъваш прекалено много коленете в трета позиция, а в четвърта трябва да поработиш за по-опъната лява ръка. Но като цяло… — той направи пауза — става.
Джизал въздъхна с облекчение. Това всъщност си бе доста висока оценка.
— Ха! — Възрастният мъж замахна със сандъчето и удари Джизал в ребрата.
Джизал се свлече на пода, не можеше да си поеме въздух.
— Трябва да поработим и върху рефлексите, капитане. Трябва да си винаги готов. Винаги. Щом държиш стомана в ръцете си, по-добре си пази гарда.
— Слушам — с дрезгав глас отвърна Джизал.
— А издръжливостта ти е направо за срам. Запъхтял си се като риба на сухо. Знам от сигурен източник, че Бремър дан Горст бяга по десет мили дневно и дори не успява да се изпоти. — Варуз се надвеси над него. — От сега нататък ще правиш същото. О, да. Всяка сутрин в шест обиколка на стените на Агрионт, а после един час спаринг с майор Уест, който бе така добър да се съгласи да ти бъде партньор в тренировките. Доверявам му се да поправя всички недостатъци в техниката ти.
Свил от болка очи, Джизал разтри ребрата си.
— А колкото до пиянските гуляи, искам да сложиш край на това. Не съм против веселбите в подходящо време. След края на Турнира, в случай че работиш здраво и спечелиш, ще имаш предостатъчно време за празнуване. До тогава — никакво пиене. Разбираш ли това, капитан Лутар? — Маршалът се надвеси още по-близо, като произнасяше отчетливо всяка дума. — Никакво. Пиене. Капитане.