Фамилията Прици

Джордж Ф. Мелън бе мултимилионер с глава от железобетон, или както сам говореше за себе си „типичен твърдоглав бизнесмен“. Състоянието си бе натрупал от строителство на храмови комплекси, които освен основната сграда включваха спални помещения, електронни студия, компютърни мрежи, спортни и молитвени зали, крила за съответните служби, подземни преходи и хранилище, огнеупорни каси за многобройното телевизионно евангелско войнство в САЩ. Проповедниците напътствуваха нацията по въпросите за Върховния съд и Конституцията, вътрешната и външната политика, апартейда, демокрацията във Филипините и Никарагуа, звездните войни, социалното осигуряване и битуващите като язва отгоре му паразити на обществото, наркотестове за целокупния американски народ, прокарване на първа поправка към конституцията, свързана с конституционното право на цигарените компании да рекламират стоката си, абортите, избирателен подход към дипломатическите изяви в Китай, необходимостта от молитви в училище, дори и да останат абортите.

Мелън се зае с изграждането на тези безброй свети градове, обезпечавайки средства за строителство само срещу железни гаранции за възвращаемост на инвестициите и процент от печалбите, идващи от „сладкодумния“ телевизионен символ. Още с първото излъчване бе станало ясно, че операцията е печеливша. Делът му от постъпленията в резултат на акциите за спасението на човеците го бе извел на едно от първите места в списъка на най-богатите, публикуван във „Форбс“.

Той бе мършав човечец, косата му — с цвят на пясък, а тънките устни — от ухо до ухо. Нещо се е случило при изваждането му с форцепс. Главата завършваше с такова острие, че върху й бе невъзможно да се закрепи шапка, освен ако не е замислена от д-р Зюс. Той вървеше срещу всичко, което нюйоркчани не биха отхвърлили недвусмислено: корупция, хазарт, проституция, наркомания, скъпи луксозни жилища и расизъм. За първи път нагазваше в политиката, но имаше преимуществото да вижда как отракани оператори се преструваха на фермерски синове и под дебел слой грим, и с много притворство, скрито зад простодушие, стремглаво се изкачваха от телевизионните амвони до държавническите висини, призовавайки кресливо милионното невидимо паство за Господната слава и дарение с пощенско клеймо. Той знаеше какво могат парите в политиката и имаше принципното съгласие на някои от по-влиятелните електронни клерикали, че ако се случеше неговите хора да вземат връх в обществените институции, то братството ще има грижата да осигури и славата, и парите, но не бе отчел факта, че златоносният механизъм, така добре сработен в туптящото сърце на Америка, може да се окаже непостижим в условията на Гомора.