Книга за гробището
- Автор: Гейман Нил Ричард
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Стойчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Книга за гробището». Краткое содержание книги:
Уестминстърският херцог издаде гърлен грак и се престори на уплашен. Тримата заедно с Ник се понесоха надолу по стената от гробове, а другите две същества ги преследваха. Никой не изглеждаше уморен или останал без дъх под това червено небе, от което прегорилото слънце ги гледаше като мъртво око. Накрая всички спряха до огромна статуя на някакво създание, чието лице бе станало неузнаваемо.
В следващия миг Ник се запознаваше с 33-тия президент на Съединените щати и с императора на Китай.
— Това е господин Ник — каза епископът на Бат и Уелс. — Той ще стане един от нас.
— Защото търси хубава храна — добави почитаемият Арчибалд Фицхю.
— Прекрасното хапване е гарантирано, станеш ли един от нас, младежо — обърна се към Ник императорът на Китай.
— Да — потвърди и 33-тият президент на Съединените щати.
Ник попита:
— Да стана един от вас? Тоест, да се превърна във вас?
— Умът му е като бръснач! На туй момче нищо не му убягва — възхити се епископът на Бат и Уелс. — Точно така. Да бъдеш един от нас — силен като нас, бърз като нас, непобедим като нас!
— Със зъби тъй здрави, че чупят всяка кост, с език тъй остър и дълъг, че изсмуква мозъка и от най-дългия и тесен кокал или свлича плътта от лицето! — продължи императорът на Китай.
— Ще можеш да се плъзгаш от сянка в сянка, от никого невидян, от никого неподозиран. Ще бъдеш бърз като мисъл, студен като лед, твърд като стомана, опасен като… като нас! — добави Уестминстърският херцог.
Ник погледна съществата.
— Ами ако не искам да съм един от вас? — попита той.
— Не искаш ли!? Разбира се, че искаш! Какво по-хубаво от това да си един от нас? Няма никой на света, който да не иска да е като нас!
— Имаме най-хубавия град…
— Гулхайм — вметна 33-тият президент на Съединените щати.
— Най-хубавия живот, най-хубавата храна…
— Представяш ли си — прекъсна го епископът на Бат и Уелс, — колко е хубаво да пиеш черната сукървица, която се събира в оловния ковчег, или да си по-важен от крале и кралици, от президенти и първи министри, дори от герои? Това е толкова сигурно, колкото че хората са по-важни от брюкселското зеле.
Ник попита:
— Ама вие какви сте?
— Таласъми — отвърна епископът на Бат и Уелс. — Да му се не види, май някой не е внимавал, а? Ние сме таласъми!
— Вижте!
Цяла тълпа дребни създания подскачаха и тичаха към пътя, който се простираше под тях. Преди да може да каже каквото и да било, Ник бе подхванат от чифт костеливи ръце и летеше във въздуха, подхвърлян и подмятан насам-натам, докато съществата бързаха да се присъединят към събратята си.
В края на стената от гробове започваше път. По-скоро отъпкана пътека, която пресичаше безкрайна безплодна равнина, прилична на пустиня от камъни и кости. Пътят се виеше към някакъв град, кацнал високо върху огромен червен скалист хълм на много километри оттук.
Ник погледна към града и се ужаси — обхванаха го отвращение и страх, погнуса и ненавист, обагрени със силен потрес.
Таласъмите не строят. Те са паразити и лешояди, хранят се с мърша. Градът, който наричат Гулхайм5, не е построен от тях. Намерили са го преди векове. Никой не помни (ако изобщо някога човек е имал представа) какви създания са издигнали тези сгради, кой е прокопал мрежа от тунели в скалата и кой е вдигнал кулите, но едно е сигурно — никой друг, освен таласъмският народ, не би живял в този град, дори не би го доближил.
Дори оттук, на километри от града, Ник виждаше, че всички ъгли са криви, че стените са странно наклонени, че всеки кошмар от неговите сънища сякаш е намерил своето въплъщение тук, като огромна уста със стърчащи във всички посоки зъби. Това бе град, построен само за да бъде изоставен. В него бяха издялани от камък страхът, лудостта и погнусата на построилите го същества. Таласъмският народ го бе открил, бе изпаднал във възторг от видяното и го бе нарекъл свой дом.
Таласъмите се движат бързо. Фучаха по пътя през пустинята по-бързо от лешояд в полет. Ник се носеше между тях, придържан високо над главите им от силни таласъмски ръце, подхвърлян от един на друг. Гадеше му се, обземаше го страх и безнадеждност, чувстваше се като последния глупак.
5
— от немската дума „heim“ — „дом“ и „ghul“ — дума с арабски корен, означаваща буквално „демон“, същество от фолклора, хранещо се с човешка плът, таласъм, (бел.пр.)