Приятна вечер

— Чрез мен — обади се Анита. — Аз работя в хотела. Зная всичко за охраната, зная как се стига до апартамента, как да се избегнат хотелските детективи и пазачите. — Тя се обърна към Фуентес: — Ченгетата те търсят. Да не би да имаш намерение да прекараш в тази кабинка месеци наред? Не разбираш ли, че щом веднъж попаднеш в апартамента, ще можеш да имаш всичко: храна, напитки, цигари… всичко. И защото държиш Уорънтънови в ръцете си, от хотела ще ти дават каквото пожелаеш. После, когато ни платят откупа, ние всички, вземайки Уорънтънови като заложници, ще си тръгнем с пет милиона долара.

Фуентес я зяпна, след това погледна неспокойно към Мануел.

— Да, може би — изрече той бавно. — Ти сигурна ли си, че можеш да ни заведеш до президентския апартамент?

Анита започна да се отпуска. Още една рибка бе налапала въдицата.

— Мога — натърти тя. — Имам дубликати от ключовете за стаята на обслужващия персонал и за президентския апартамент.

— Така ли? — попита остро Мануел. — Откъде ги имаш?

Неотдавна Педро я беше посъветвал:

— Винаги дръж дубликати от хотелските ключове. Човек не знае кога могат да му потрябват.

И той й бе обяснил как да направи восъчен отпечатък, а по-късно уреди да изработят самите ключове.

— Това си е моя работа — отсече тя. — Просто имам.

Фуентес погледна към Мануел.

— Ти как мислиш?

— Идеята ми харесва. Но ще ни е нужен трети човек. Не знаем колко време ще ни се наложи да прекараме залостени в този апартамент. Ще трябва и да спим. Един спи, един дежури. Ще ни бъде нужен трети.

— Аз ще съм третият — отсече Анита.

Мануел поклати глава.

— Не, за теб ще е по-добре да се държиш настрана.

— Аз ще съм третият — повтори Анита твърдо. — Съвсем скоро ченгетата ще научат името на мъжа ми. Ще тръгнат да ме търсят и ще изгубя работата си. Тогава вече няма да можете да стигнете до президентския апартамент. Всичко трябва да стане много бързо.

Мануел се замисли за малко, после кимна.

— Звучи разумно — обърна се той към Фуентес. — Нека да поразмислим по-внимателно върху този твой план, госпожо Сертес. Ела утре вечер и ще ти отговоря дали ще го направим.

— Не по-късно от утре вечер.

— Утре вечер. Отговорът ще е или да или не — каза Мануел. Бяха захапали, помисли си тя и се втренчи в Мануел:

— Сега ме чуйте. Ще ви пусна в апартамента при едно условие.

Двамата мъже я изгледаха подозрително.

— И какво е условието? — попита Мануел.

— Не искам нищо от откупа. Каквито пари вземете, можете да си ги разделите, но заедно с другото трябва да поставим и условието да освободят Педро и той да дойде с нас, когато отлетим заедно със заложниците за Хавана. Ако не сте съгласни с това условие, няма да ви пусна в апартамента.