Приятна вечер
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приятна вечер». Краткое содержание книги:
— Коя е тя, Клод?
Превин се стресна гузно и се обърна.
— Добро утро, господин Дюлак — той почтително се поклони.
Жан Дюлак, собственик на този луксозен хотел, наскоро прехвърлил петдесетте, беше висок мъж с изискана външност и с излъскания чар на французин, но зад този чар се криеше безмилостната взискателност, която бе сътворила чудото „Спениш Бей“. Не понасяше немарливост, лениво обслужване. Беше направил този хотел най-добрият в света и бе твърдо решен да поддържа нивото му. Остави управлението на хотела в ръцете на високоплатени професионалисти, но през цялото време наглеждаше, следеше, поправяше, насочваше персонала си.
Всяка сутрин в девет и половина излизаше от офиса си и посещаваше последователно всяко звено от хотела. Винаги усмихнат и любезен, той бе безкомпромисен към всички пропуски, фалове и гафове. Започна от пералнята, размени по някоя приказка с жените, които го обожаваха, сетне слезе във винарската изба, поприказва с шефа й, който бе французин, после обходи трите ресторанта и обсъди с управителите им менюто за деня. След всичко това отиде в кухнята, поприказва с главния готвач и докато разговаряше с младшите готвачи, хвърли бърз поглед наоколо, като през цялото време следеше за пропуски.
Този сутрешен ритуал отнемаше доста време. Накрая мина през фоайето и с акцент на Морис Шевалие се заприказва с богатите старци, които бяха просто очаровани.
Приближи се до рецепцията и попита:
— Коя беше тя?
— Току-що пристигна господин Корнелиус Ванс, сър — каза Превин. — Това е медицинската му сестра.
— А, да, господин Ванс — инвалид. — Дюлак се усмихна. — Явно умее да си подбира медицинските сестри.
Превин наведе глава.
— По всичко личи, че е така.
Дюлак кимна, излезе на терасата и продължи да се спира и да разговаря с богатите клиенти около плувния басейн.
След като се посуетиха известно време, но все пак успяха да свалят господин Ванс от Ролса и да го настанят в инвалидната количка, Брейди, Маги и Майк се разположиха в луксозната вила, спогледаха се и се усмихнаха.
Момчетата си бяха отишли. Предложението им да разопаковат багажа бе отклонено от Маги. За добре дошли върху скрина ги чакаха две бутилки шампанско в кофички с лед, цветя и голяма кошница с редки плодове.
— Много шик — рече Брейди. — Страшно си падам по такива работи — лукс за чужда сметка. Майк отвори една бутилка. Да се възползваме от условията тук, докато можем.
Маги огледа вилата и откри три спални и кухненски бокс.
Докато Майк още се бореше с тапата на шампанското, тя се върна обратно в дневната.
— Направо е супер! — възкликна тя. — Ела да видиш.
— Това е най-хубавият хотел в света — съгласи се Брейди. — Хайде да пийнем.
Докато отпиваха от шампанското, Брейди каза:
— Маги, да не губим време. Искам да започнеш да слухтиш наоколо. Знаеш си задачата. Трябва да разберем къде се намира сейфът.
— Вече установих един контакт. Служителят на рецепцията е страхотен. Ако мога да остана насаме с него за десет минути, той ще е направо туш.
— Виж тогава, уреди тази работа, бебчо. Намери начин да останете сами.
Анита мина по мостчето към шхуната на Мануел. Видя силуета на Мануел, открояващ се на светлината в предната кабина. Той я чакаше и й махна.
В душната кабина Фуентес нервно гризеше ноктите си, а Анита се отпусна уморено на пейката и подпря ръце на омазнената маса.
— Организирал съм всичко — каза Мануел и седна срещу нея. — Първо: имам новини за мъжа ти. Той все още е в безсъзнание, но ще оживее.
Ограден е със страхотни грижи. Не се тревожи за него.
Анита сви юмруци и затвори очи. Мануел я наблюдаваше. Усети цялата й любов към този тъп, празноглав мъж и бе много впечатлен.
— Ченгетата се опитват да разберат кой е той — продължи Мануел, — но са ударили на камък. Предупредих нашите хора да не говорят с ченгетата. Дори когато Педро дойде в съзнание, той няма да проговори. Така че положението е доста окуражаващо. Сега имаме време да пуснем в ход твоя план. Хубаво е, че не е нужно да бързаме.
Анита го погледна изпитателно.
— Ще оживее ли мъжът ми?
— Да, един от лекарите в болницата е мой добър приятел. Каза, че Педро е много зле, но ще оживее.
По лицето на Анита потекоха сълзи, но тя ядосано ги избърса.