Приятна вечер
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приятна вечер». Краткое содержание книги:
Фуентес пак избухна.
— Казах ти, че тя е луда! — изкрещя той на Мануел. — Педро е ранен! Може да умира! Ченгетата никога няма да го пуснат! Убил е двама души! Налудничави приказки!
— Млъкни! — излая Мануел, който вече губеше търпение. — Вижте, госпожо Сертес, поставяте много трудно условие, но то не е невъзможно. Веднъж да се доберем до апартамента и да вземем нещата в свои ръце, ние ще диктуваме условията. Обещавам, че ще направя всичко възможно, за да бъде и съпругът ви с нас, когато заминаваме. Аз съм човек, който държи на думата си. Познават ме като честен човек. Обещавам, но ще бъде трудно.
— Мануел Торес — натърти Анита, а очите й бяха станали твърди и студени като стомана. — Аз не съм глупачка. Единствената ми мисъл е да си върна светлината в моя живот — Педро. Когато настъпи моментът и не са изпълнили искането ми да освободят Педро, ще убия тази богата южноамериканска кучка, ще убия и Уорънтън. Така ще им кажеш и ако не ти повярват, тогава ще им го кажа аз и на мен ще ми повярват.
Мануел я погледна, стреснат. Ето, помисли си той, една наистина силна жена и той усети, че й се възхищава. Беше напълно убеден в думите й.
Остана дълго неподвижен, без да свали очи от нея, после кимна. Бе победен от стоманените нотки в гласа й.
— Добре, може и да стане. Ела утре вечер. Ще поразуча някои неща. Първо трябва да разберем как е мъжът ти. Това няма да е проблем. Утре, след като свършиш работа, ще обсъдим какво да правим.
Уморена, но вътрешно ликуваща, Анита стана. Мануел се изправи в цял ръст и й протегна ръка.
— Ти си добра съпруга и много свястна жена — каза той. — Ще работим добре заедно.
Щом тя излезе, Фуентес избухна:
— Но тя е луда!
Мануел го погледна и поклати глава:
— Тя е влюбена. Когато жените са истински влюбени, стават по-силни от мъжете. Сега да лягаме да спим.
Клод Превин работеше денем на рецепцията в хотел „Спениш Бей“. Задълженията му включваха посрещане на новопристигналите, регистрирането им, изпращането им до апартаменти и вили, подготвяне на сметките. Трийсет и пет годишен, висок и слаб, той бе работил няколко години на рецепцията в хотел „Жорж Пети“ в Париж. По съвета на баща си, който имаше ресторант с две звезди на левия бряг, Клод Превин направи постъпки за шефското място на рецепцията. След като го утвърдиха, вече две години работеше на рецепцията на този най-добър хотел. Жан Дюлак, собственикът на хотела, беше доволен от него. Бъдещето на Превин бе подсигурено.
В тази гореща, слънчева сутрин Превин стоеше на рецепцията и оглеждаше огромното фоайе, в което посетителите разговаряха и си пийваха утринните коктейли. Слушаше носовото бърборене на тези богати старци и си спомняше с носталгия за хотел „Жорж Пети“, където кипеше бурен и интересен живот. Тук имаше само дъртаци, които бяха много взискателни, но се задоволяваха само с ядене, пиене и клюки. Богатите старци, мислеше си Превин, са пълна скука, но без тях този хотел не би съществувал.
Пред него се появи едно видение в бяло. Той примигна, защото пред очите му се изправи най-великолепната и най-сексапилна жена, която някога бе виждал.
Маги Шулц, в престилката на медсестра, с медени къдри, скрити почти изцяло под касинката, с големи, блестящи очи, представляваше за Превин, дори облечена, нещо повече от плакат на „Плейбой“.
Маги, която си даваше сметка за сексуалното си въздействие, погледна красивия мъж с ясното съзнание, че е направила необходимото впечатление.
— Господин Корнелиус Ванс има резервация — каза тя със смирен глас.
Известно време Превин само я гледаше. След това се овладя, поклони се с мисълта, че ако има жена на този свят, с която той би искал да е в леглото, то тази жена сега стоеше пред него и му се усмихваше.
— Господин Ванс. Разбира се. Вила номер три — отговори той с леко пресипнал от вълнение глас.
— Ами той е отпред — измяука Маги. — Горкичкият, не може да влезе. Каза ми да го регистрирам. Аз съм сестрата, която се грижи за него — Стела Жак. — Тя му пусна своята най-секси усмивка.
— Какво трябва да направя?
Превин, почти хипнотизиран от усмивката й, щракна с пръсти. Магически се появиха две момчета.
— Ако обичате да се подпишете вместо господин Ванс, госпожице Жак — каза той. — Момчетата ще ви придружат до вилата.
Маги се подписа, след това хвърли на Превин още една секси усмивка и последва пиколата към Ролс Ройса.
Превин си пое дълбоко дъх. Каква жена само! Помисли си той. Докато я наблюдаваше как пресича фоайето и се възхищаваше на поклащането на бедрата й, един глас каза на френски.