Приятна вечер
- Автор: Чейз Джеймс Хэдли
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Парушева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приятна вечер». Краткое содержание книги:
Говорителят продължи:
— Детективът Том Лепски, видял крадеца да бяга и му извикал да спре, след което стрелял. Крадецът, млад кубинец, все още не е идентифициран. Сериозно ранен, той в момента се намира Фуентес болницата под полицейско наблюдение.
Анита затисна с ръце устата си, за да сподави писъка.
Педро!
— Полицията търси да разпита кубинец на име Роберто Фуентес, понастоящем в неизвестност. Оръжието, с което са били извършени убийствата, е било негова собственост и се смята, че той или е продал пистолета, или го е заел на убиеца. — Говорителят продължи: — Умоляват се гражданите, които знаят нещо за местонахождението на този човек, да се обадят в полицията.
Анита изключи транзистора.
Някои жени са като направени от стомана, други не са. Ала Анита не само бе от стомана, а от онази стомана, дето е изкована от тежкия труд на тръстиковата плантация и в хотела. В момента, в който разбра, че мъжът й е сериозно ранен, в ръцете на полицията, тя внимателно премисли всичко. Скоро полицаите щяха да разберат кой е Педро и къде живее. Щяха да дойдат в тази стая и да започнат да я разпитват. Ще надушат и тия от пресата. Щеше да си загуби работата в хотела. Трябваше веднага да действа.
Фуентес! Той сигурно знаеше, че полицията го търси и ще се скрие.
Анита бе живяла в Сийком доста месеци. Тя бе част от кубинската общност. Познаваше приятелите на Педро. Знаеше, че Фуентес често говори за своя богат приятел Мануел Торес, който имал рибарска шхуна и кръстосвал морето.
Много беше чувала за Мануел Торес. Разправяха, че този мъж има огромно влияние. В кубинската общност за него се знаеше, че е Кръстникът на всички кубинци, живеещи в града. Ако човек имаше проблем, отиваше при Мануел и той му помагаше да го разреши. Щом кажеше, че може да разреши един проблем, значи можеше. Естествено, вземаше по няколко цента за услугата, но никой не протестираше, защото съветите бяха добри.
Веднъж, докато Фуентес и Педро пиеха евтиното си вино, Анита седеше до тях и слушаше как се хвали Фуентес.
— Мануел ми е приятел, — бе казал той на Педро. — Ако нещо се случи, мога да ида при него и той ще оправи всичко.
Седя неподвижно в продължение на повече от час, а умът й трескаво работеше.
Педро трябва да бъде спасен! Педро не бива да лежи дълго в затвора. Това бе непоносима, невъзможна мисъл. Добре знаеше цената на приятелството. Нито Фуентес, нито Мануел, щяха да помръднат и малкия си пръст, ако нямаше солидна причина за това.
След като размишлява почти час, тя реши как да излезе от критичното положение. Поколеба се, защото не бе сигурна, че един такъв план ще свърши работа, но се убеди, че няма друг начин да спаси Педро.
Щеше да иде при Мануел и Фуентес и да им каже за плана си. Надяваше се, че като разберат колко много пари ще пипнат, ще й помогнат да спаси мъжа си.
Сега стоеше и гледаше шхуната на Мануел. Забеляза зад перденцето сянка.
Огледа се, намери едно плоско камъче и го хвърли към светлия прозорец.
Изчака. След малко вратата на кабината се отвори и тъмната фигура на един огромен мъж се появи на палубата.
— Аз съм… Анита Сертес — каза тя тихо.
Трета глава
Майк Баниън плати таксито, докарало го от летището на Маями до хотел „Сийвю“. Спря се и огледа входа на хотела, балконите, богато украсени със старомодни плетеници от ковано желязо. Реши, че това е хотел за пенсионери, не с кой знае какви средства. Вътрешно се примири и се изкачи по стълбите, които водеха към фоайето с подредени миниатюрни палми и потъмнели вази от кована мед. Прекоси го и се приближи до скромната рецепция.
Изискано облечен възрастен мъж му се усмихна за добре дошъл.
— Господин Ванс ме очаква — каза Майк.
— Господин Лукас?
— Да, аз съм. — Брат му бе казал да се регистрира в хотела като Тед Лукас и резервацията му бе направена на това име.
— Момент, моля — възрастният мъж вдигна слушалката, измърмори нещо, изслуша някого и затвори телефона.
— Господин Ванс ще ви приеме, господин Лукас. Първи етаж. Втора стая. Вашата стая е на четвъртия етаж. Номер дванайсет. Ако оставите чантата си, ще я отнеса до стаята ви.
Майк се качи с асансьора до първия етаж. Пестеше всяко ненужно усилие. Беше усетил, че изкачването на стълби му причинява остра болка от едната страна. Денят бе изключително тежък. Сигурно от полета и влаченето на чантата. Беше сигурен, че утре няма да усеща това ужасно нещо, дето го гризеше отвътре. Болката се появяваше и изчезваше. Имаше дни, когато се опитваше да се убеди, че няма да умре след няколко месеца, но като напускаше летището острата болка го проряза и трябваше да се примири с факта, че се самозаблуждава.