Престол и щурм

Вдигнах глава и започнах неистово да се съпротивлявам срещу ръката, която ме държеше като стоманени окови. После видях как Тамар се изправя срещу Мал, а в юмрука ù лъска острието на нож.

– Не! – изкрещях. – Мал!

Той вдигна ръце пред себе си да се защити, но тя просто разсече въжетата, с които беше вързан.

– Бягай! – извика, после му хвърли ножа и измъкна меча от ножницата на хълбока си.

Толя ме хвана още по-здраво и се втурна по палубата. Тамар и Мал ни следваха по петите.

– Какви ги вършите?! – изпищях, докато главата ми подскачаше върху гърбината на гиганта.

– Продължавай да тичаш! – извика в отговор Тамар, посичайки един от Корпоралки, който се изпречи на пътя й.

– Няма как да тичам – креснах в отговор. – Твоят братушка-глупак ме е метнал на рамо като свински бут!

– Искаш ли да те спасят, или не искаш?!

Не ми остана време да ù отговоря.

– Дръж се – обади се Толя. – Скачаме зад борда!

Стиснах здраво очи, готова всеки момент да се озова в ледената вода. Но Толя успя да направи само още няколко крачки, после внезапно изгрухтя и се свлече на колене. Хватката му се отпусна. Стоварих се върху палубата и тромаво се претърколих на една страна. Щом вдигнах очи, видях Иван и един от Огнетворците в синя роба, които стояха над нас.

Иван протегна ръка. Започна да изстисква живота от сърцето на Толя, но сега го нямаше Щормхунд да му попречи.

Огнетворецът се устреми към Тамар и Мал с кремък в ръка, готов да избълва огнена струя. „Всичко приключи още преди да е започнало“, помислих си с ужас. В следващия момент обаче Огнетворецът се закова на място и изпъшка. Призованият от него огън се разтвори във въздуха.

– Какво чакаш още? – изръмжа Иван.

В отговор Огнетворецът само изхъхри задавено. Очите му изскочиха и той впи пръсти в гърлото си.

Тамар стискаше меча с дясната си ръка, но лявата беше свита в юмрук.

– Добър номер – каза тя и изби кремъка от парализираната ръка на Огнетвореца. – Само че и аз владея не по-лоши хватки. – После вдигна острието и докато Огнетворецът стоеше напълно безпомощен, борейки се за глътка въздух, го прониза с един-единствен свиреп удар.

Огнетворецът се свлече на палубата. Иван се взря недоумяващо в Тамар. Тя стоеше край бездиханното тяло с меч, от който капеше кръв. Явно за момент Иван загуби концентрация, защото Толя се надигна с ужасяващ рев.

Иван отново стисна юмрук, насочвайки силата си срещу него. Толя изкриви лице, но остана прав. После ръката на гиганта се изстреля напред, а чертите на Иван се сгърчиха от болка и недоумение.

Взех трескаво да местя поглед от Тамар към Толя и обратно, осенена от една мисъл. Двамата бяха Гриша. Сърцеразбивачи.

– Е, харесва ли ти това, нищожно човече? – попита Толя, приближавайки към Иван.

Иван отчаяно протегна и другата си ръка. Целият се тресеше и беше ясно, че се бори за всяка глътка въздух. Толя залитна леко, но продължи напред.

– Сега ще се разбере чие сърце е по-силно – изръмжа той.