Ловецът на елени
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Серия: leatherstocking tales #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Мусаков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловецът на елени». Краткое содержание книги:
Явно бе, че тревога нямаше, от друга страна, обаче не можеше да се разбере с положителност какво беше предизвикало забавянето. Очевидно Разцепеният дъб беше уведомен за всичко и с един знак на ръката си заповяда на кръга от хора да не се разпръсват и всеки да изчака развръзката там, където се намира.
Само минута или две бяха достатъчни, за да се обясни този необикновен и тайнствен застой. Скоро той приключи с пристигането на Джудит във вътрешността на кръга, който веднага се затвори плътно около нея.
Ако бе изненадан от внезапната поява на девойката, понеже знаеше много добре, че разумната Джудит не би могла да разчита на никое от изключенията и отстъпките, правени с такава готовност на слабоумната й сестра, Ловецът бе също тъй удивен и от дрехите, с които пристигна тя. Нямаше и следа от спретнатото и удобно всекидневно облекло, с което се движеше обикновено в гората. То бе захвърлено и заменено с вече споменатата брокатска рокля, която преди известно време бе оказала толкова голямо и магическо въздействие върху красотата й. Но това не бе всичко. Виждала често дамите от гарнизона в празнично облекло и запозната с всички тънкости, девойката се беше постарала да се стъкми така, че всичко да бъде в ред, и не бе допуснала и най-малкото несъответствие, което да открие някой, посветен в тайните на женския тоалет. Главата, краката, ръцете, китките, бюстът и богатите платове и украшения — всичко беше в хармония съгласно тогавашните схващания за женска красота; и целта, към която тя се стремеше — да повлияе върху непросветения разум на диваците, като ги накара да повярват, че гостенката им е високопоставена дама — лесно би могла да бъде постигната сред хора, свикнали да преценяват само по външността.
Освен рядката си естествена красота Джудит притежаваше особено изящество, а от майка си беше наследила достатъчно обноски, за да се държи безупречно. Затова можеше да се каже, че разкошното облекло й отиваше напълно почти във всяко отношение. И в някоя столица хиляди жени биха могли да го носят, преди да се намери такава, на която ярките му цветове, лъскавият атлаз и богатите дантели да отиват повече, отколкото на хубавото същество, което сега красяха.
Резултатът от това появяване не беше предвиден зле. В същия миг, когато се намери сред кръга, изненадата и възхищението, предизвикани от вида й, възнаградиха Джудит заради всичките й страхове от опасността, в която се беше впуснала.
Суровите стари воини нададоха любимото си възклицание „Хау!“ Младите бяха поразени още по-силно, а и жените не останаха назад и открито дадоха израз на задоволство. Рядко невежите горски деца бяха виждали по-красива бяла жена, а колкото до облеклото, пред очите им никога по-рано не беше блестяло толкова великолепие. И най-пъстрите униформи на англичани и французи бледнееха в сравнение с блясъка на този брокат. И докато рядката хубост на девойката засилваше ефекта от краските на облеклото, то също тъй усилваше тази хубост може би повече, отколкото очакваше самата Джудит.
Дори и Ловецът бе изумен, и то както от великолепието на самата девойка, тъй и от нейното безразличие към последствията от постъпката й.
При тези обстоятелства всички очакваха посетителката да обясни целта на своето посещение, което за повечето наблюдатели оставаше толкова неясно, колкото и появата й.
— Кой от тези воини е главният вожд? — запита Джудит Ловеца веднага, щом разбра, че се очаква от нея да заговори. — Моята задача е твърде важна, за да бъде съобщена на някой с по-долен ранг. Обяснете най-напред на хуроните какво казах. След това отговорете на въпроса ми.
Ловецът спокойно се подчини, а присъстващите жадно изслушаха превода на първите думи, изречени от това необикновено същество. Въпросът изглеждаше напълно уместен за личност, чийто вид тъй ясно показваше нейната високопоставеност.
Разцепеният дъб отговори и се представи на красивата гостенка така, че да не остави у нея никакво съмнение за положението, което заемаше.
— Вярвам ти, хурон — подхвана Джудит, продължавайки да играе своята роля с твърдост и достойнство, които правеха чест на артистичните й способности; тя се стараеше да вложи в обноските си снизходителната вежливост, забелязана някога у съпругата на един генерал при подобна, но далеч по-приятна сцена. — Вярвам ти, че си главатарят на тази група. Виждам по лицето ти следи от мисъл и разсъдливост. Значи на теб трябва да направя съобщението си.
— Нека Горското цвете говори — отвърна старият вожд вежливо веднага, щом думите на девойката бяха преведени, така че всички да ги разберат. — Ако онова, което ни каже, бъде толкова приятно, колкото хубостта й, то никога не ще напусне ушите ми и аз ще го чувам дълго, след като канадската зима убие цветята и екове в ледове всички езици на лятото.