Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Танците утихнаха, а хората приковаха погледи нагоре, изумени. Аманвах и Сиквах наблюдаваха ококорени, докато една от ракетите се издигаше, и плеснаха удивени, когато експлодира в разноцветен дъжд.
— Добър момент да изразим почитанията си — каза Роджър и ги поведе към стълбите вляво от сцената, по-близо до мястото на Арлен и Рена. Съпругите му взеха и Кендъл със себе си.
— Разкажи ни повече за северняшките ви брачни обичаи — каза Аманвах на момичето.
— Ами, подаряваме подаръци, поздравяваме двойката… — рече колебливо Кендъл. — Но след онази песен… не знам кой какво повече може да подари.
— Трябва, щом е такава традицията — рече Сиквах.
Аманвах кимна.
— Така и ще сторим, така както видяхме да го правят другите.
Роджър не разбра какво имаше предвид Аманвах, но нямаше време и да го обмисля, защото тълпата се раздели на две пред тях.
Арлен се пресегна към него и го придърпа в прегръдка. Беше шокиращо. Откога Защитения прегръщаше хората?
— Това беше невероятно, Роджър. И преди съм чувал Песента на Новолунието, но никога така. Имаше…
— Сила — каза Роджър. — Силата да убие каменен демон на място. Ще имаш свирачите си магове, както ти обещах. — Обърна се и направи реверанс към Рена, усмихнат широко. — Подарък за специалния ви ден.
Рена се изчерви, когато Аманвах отиде при нея.
— Аз съм Аманвах, Първа съпруга на Роджър, син на Джесъм от племето на Хралупата. — Обърна се към останалите със себе си. — Това е моята сестра по брак, Сиквах, и ученичката на съпруга ми, Кендъл. — Девойките се поклониха, а Аманвах извади от торбичката си парче чисто бяла коприна.
— Кендъл ми каза, че сватбените подаръци са традиция сред народа ви. Така е и сред моя. — Вдигна плата. — Ти си дживах ка на пар’чина и трябва да си имаш було. Това е моето собствено, изтъкано от най-фина коприна, благословено в двореца на дама’тингите.
Рена мълчеше стъписано, докато Аманвах привързваше коприната към лицето ѝ, скри го от носа до брадичката. Накрая попита:
— Колко дълго да го нося?
Сиквах се засмя.
— Докато пар’чинът го премахне, за да те целуне.
Рена изсумтя.
— Ба, ще ми го сваля! — Обърна се към Арлен и надигна сама булото си, след което го целуна страстно. Аманвах, Сиквах и Кендъл се разсмяха и заръкопляскаха, а зад тях още хора нададоха одобрителни възгласи.
— Как беше? — попита Рена и се обърна към Аманвах. Булото отново падна пред лицето ѝ, но тя не понечи да го махне.
Аманвах се усмихна.
— Брачните ни традиции не са толкова различни. — Погледна Роджър. — Понякога ми е тъжно, че никога не сме имали истинско празненство.
Роджър видя тъгата в погледа ѝ. Всяка севернячка мечтаеше за сватбата си и красианките очевидно не бяха по-различни. Бе изтикал традициите на заден план, когато се ожени за тях на мига — и бе покосил мечтите им. Трябваше да им се реваншира.
— Не сте имали сватба?! — изуми се Рена. — Хайде с мен тогава!
Хвана Аманвах за ръката и се пресегна и към Сиквах и Кендъл, като ги завлече при танцуващите хора. Всички възкликнаха радостно и жонгльорите подеха нова песен.
— Имаш две минути, Арлен Бейлс — извика Рена, — и да съм те видяла до мен!
— Ех, брак… — въздъхна Роджър и Арлен се засмя.
— Стане ли ми чоглаво, сещам се, че имаш две — каза Арлен, докато гледаше танцуващите девойки. — Знаеш какво правиш, нали? Не е лека работа да се ожениш за дама’тинга, а дъщерята на Джардир…
Роджър вдигна рамене.
— Бих могъл да те попитам същото. Понякога си мисля, че знам какво правя, а понякога…
— … караш по течението — довърши Арлен.
Роджър кимна.
— Тъй, тъй. Но чу Песента на Новолунието. А и по-често съм щастлив с тях, отколкото нещастен.
— Знам какво имаш предвид — каза Арлен. — По Новолуние може всички да умрем, но сега се чувствам по-спокоен от всякога.
— Мрачни мисли като за сватба — отбеляза Роджър. — Крайно време е за танци.
— Да — каза Арлен и отидоха при останалите.
Роджър се изненада колко е добър Арлен — с едната ръка въртеше Рена, а с другата — Кендъл. Всички от Хралупата се скупчиха около тях и танцуваха ту с булката, ту с младоженеца, грейнали от екстаз.