Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Няма нужда — каза Арлен. — Тук никой нищо няма да открадне.
Шаманвах кимна.
— Както желаете.
Всичко това продължи дълго време, но Рена лека-полека се успокои, а до нея красианката вещо ръководеше всичко. Която и да беше тази Шаманвах, джих-ких на Как-Там-Му-Беше-Името, направо ѝ спасяваше живота.
Отнякъде се чу вик и групичка Дървени войници си проправиха път през пируващите с лъскавите си дървени щитове и брони. Рена долови напрежение у Арлен и дори у Шаманвах. Но след това войниците се разделиха на две колони и отвориха път за граф Тамос, елегантен донемайкъде в кадифе и коприна. Тежкият медальон на сана му висеше на врата, а на главата му блестеше златна диадема във формата на бръшлян — в центъра ѝ се виждаше отлята мисловна защита.
Графът се упъти право към булката и плавно се сниши на едно коляно в съвършено изпълнен благороднически поклон.
— Поздравления по случай щастливото събитие. — Той ѝ целуна ръка. — Моля, приемете този малък жест от жителите на Хралупата.
Той махна зад себе си и до него позадъхан дотича Артър. И той носеше пищни дрехи, но сякаш метнати набързо. Подаде на графа кутия от черно кадифе, а Тамос я отвори, докато се обръщаше към младоженците, и без да се изправя, я връчи на Рена.
Върху постелка от коприна бе разстлано колие от фино отлято и изковано злато, а в средата му — скъпоценни камъни, скупчени край смарагд с размерите на кучешко око. Рена още свикваше с цената на парите — нещо, от което не се нуждаеше особено в Потока на Тибит, — но можеше да разпознае съкровище, когато го видеше.
Пресегна се и докосна с върховете на пръстите си изкусно шлифованите камъни.
— Прекрасна е.
Артър отново плавно пристъпи напред и взе кутията от ръцете на Тамос. Графът вдигна колието високо.
— Ще изглежда по-красиво на врата ви — рече той по-силно.
Беше невероятен дар и струваше много повече от всички останали, взети заедно, но нещо у него ѝ се струваше престорено.
Хората от Хралупата ѝ подарявах свои лични, важни принадлежности. Тамос, с обсипаните с пръстени ръце, просто ѝ даваше пари. Интересуваше ли го изобщо, че се е омъжила, или всичко беше политика?
Рена потърка халката си с палец. Колието беше прекрасно, но тя имаше единственото украшение, от което се нуждаеше.
Усмихна се и повиши глас, подобно на графа.
— Благодаря ви, Ваше Височество. С удоволствие бих го носила довечера, но не мога да приема подобен дар, докато хората в Хралупата гладуват.
Шаманвах просъска, а усмивката на Тамос трепна — той обаче бързо се овладя, поклони се отново и сложи огърлицата на врата ѝ.
— Ваша е, така че може да правите с нея каквото пожелаете, госпожо Бейлс. Продайте я утре и ще напълните много празни стомаси.
Рена се усмихна и кимна, а тълпата отново възликува. Арлен я хвана за ръката и я стисна. Усещаше любовта му дори в този простичък жест.
Лийша вдигна глава, когато Уонда застана на прага. По навик почука в същия миг, когато отвори вратата. Тя и Роджър отново бяха на масата, прекарали по-голямата част от последния час, зяпайки чашките си, унесени в мисли.
— Извинете, че ви прекъсвам, господарке Лийша — каза Уонда, — ама в града става нещо. Не знам какво, но се чува чак дотук, един Създателя знае какво може да е.
Лийша остави чашката си и се пресегна към вече наполовина защитеното наметало, което везеше, за да замени подареното на Ахман. Вечното главоболие отново се усили.
— Създателю, толкова много ли искам, просто една спокойна нощ?
Роджър вече слагаше наметалото си и посягаше за калъфа на цигулката.
— Аманвах и Сиквах са долу — каза той и закрачи към вратата.
— Роджър, почакай! — извика Лийша.
Но той вече търчеше, като че го гонеха всички ядронски орди.
Уонда го изпроводи с поглед и въздъхна.
— Дано онез’ красианчета да знаят какво си имат. Всичко бих дала някой мъж да го е грижа така за мен.
Лийша постави длан на рамото ѝ.
— Магията е превърнала тялото ти в това на жена, Уонда, и знам, че си била с момчета… след лов на демони, но си само на шестнайсет. Имаш много време да опознаеш мъжете, да опиташ с неколцина. А и нямаш нужда от мъж да ти се притичва на помощ както повечето момичета.
Уонда кимна.
— Да, мисля, че това е проблемът. — Тя махна към белязаното си лице. — И това. Ставам за един път, да, но никой няма да ме покани на забавата по Равноденствие.
— Ако някой мъж те погледне и види само белезите ти, значи не те заслужава.
— По-добре да си натъпча чорап в панталона и да хукна подир момичета, отколкото да чакам някой да ме види, както искам да ме види — отвърна Уонда, докато поемаха по пътечката към града.