Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Потисна мисълта и слезе от леглото.
— Какво правиш? — попита я той. — Ще се оправя. Просто ми трябва малко…
— Шшш — каза Лийша и измъкна ръце от ръкавите на роклята си, а после я избута надолу. — Ще ти дам каквото искаш.
Той я гледаше на мътната светлина и когато обърна глава към него, Лийша видя, че отново се е възбудил. С копие като неговото би се гордял всеки мъж и тя прехапа устна, нетърпелива да го усети в себе си. Пресегна се и го стисна.
Графът изръмжа животински и скочи на крака, а после я наведе над леглото. Тя охотно се поддаде и извика от удоволствие, когато я прониза. Започна да тласка заедно с него и екстазът ѝ растеше от секунда на секунда.
Графът ненадейно изхриптя и свърши, а после се отпусна на гърба ѝ. Лийша се размърда, съвсем малко ѝ оставаше да стигне до екстаз, но той отново бе омекнал и се измъкна навън. Лийша искаше да се разплаче, ала нямаше сили. Прииска ѝ се да бе казала на кочияша да ги изчака, докато пийнат чай, а не да ги остави за през нощта. Надяваше се графът да има смелостта да си тръгне.
Ала Тамос свали останалите си дрехи и се вмъкна при нея.
— Беше невероятно — промълви и се притисна към гърба ѝ. Зави ги с едно от одеялата, обгърна я с мускулестите си ръце и обори лице във врата ѝ. — Пожелах те още щом те зърнах в лечебницата на Жизел, но никога не съм се надявал, че ще е толкова хубаво.
За миг отчаянието на Лийша се поразсея, чувстваше се на топло и сигурно в ръцете на графа. Може би не бе достатъчно мъж за нея тази нощ, но тя бе предостатъчно жена за него. Това странно я възгордя и тя заспа с усмивка на уста.
Небето още тъмнееше, когато Лийша се събуди — сънувала бе Ахман и страстните им нощи в Дара. Магията го преобразяваше в създание с неконтролируем нагон и той често я обладаваше посред нощ, макар нито един от двамата да не бе напълно буден. Той я целуваше и галеше, тя го поемаше в ръката си и го възбуждаше все по-силно. Когато и тя бе готова, той я пронизваше рязко и дълбоко, така че и двамата се провикваха с всеки тласък. Миг по-късно отново спяха, а няколко часа след това посрещнаха зората с още любене.
Създателю, Ахман ѝ липсваше. След двайсет и осем години себеотрицание си беше позволила седмица ненаситност и сега тялото ѝ жадуваше за още от същото. От когото и да било. Знаеше, че усиленото сексуално щение бе чест симптом на бременността, но не очакваше да засенчи дори гаденето и главоболието ѝ.
Зад нея Тамос хъркаше доволно и я гъделичкаше с рунтавите си гърди. Тя се обтри в чатала му. Нещо помръдна и тя го претърколи по гръб и го пое в устата си. Този път се втвърди почти моментално.
Тамос простена, още полузаспал, но после смъкна ръка и я погали по косата и тя разбра, че го е събудила. Веднага го възседна. Графът изохка от удоволствие и прокара длани по хълбоците ѝ, пое в шепи гърдите ѝ. Затворила очи, Лийша си представяше Ахман.
От време на време усещаше членът му да потръпва и веднага се надигаше, а после се привеждаше, за да го целуне, докато дишането му се успокои. След това продължаваше.
Не след дълго усети, че наближава собствената ѝ кулминация, и ускори темпото. След няколко мига вече крещеше в екстаз, а Тамос я стискаше за хълбоците, сякаш животът му зависи от това. След дългата суша оргазмът ѝ продължи дълго. Когато започна да отшумява, тя се усмихна и стегна мускули, отново поде бърз и равномерен ритъм и отново свършиха едновременно.
Тя понечи да го целуне, но и двамата пъхтяха и устните им се отделиха, когато по тях напъпи безпомощен смях.
— Невероятно — повтори графът.
— Тъй, тъй — искрено се съгласи Лийша, макар стомахът ѝ да възрази, кипнал като забравена на огъня супа.
Тя вдиша дълбоко и се опита да устои, но след малко затисна устата си с ръка и изтича от стаята, след което повърна обилно в нужника. Беше се превърнало в ежедневен ритуал и Лийша дори го очакваше с нетърпение, ако и само за да приключи по-бързо и да може да започне деня си.
Повръщането винаги предизвикваше и главоболията ѝ и Лийша инстинктивно заби кокалчета в слепоочията си. Сепна се.
За пръв път от месеци нямаше главоболие. Не просто бе отслабнало, нямаше го. Стисна очи и си позволи да пусне няколко сълзи от радост.
Тамос се беше облякъл и чакаше на прага на нужника, когато тя се показа, гола и засрамена, но върнала си силите. Усмихна се, метна на раменете ѝ одеялото и ѝ даде чаша вода.
— Цяла нощ песни и пиене няма как да не ни се отразят. Не издавай мен и аз няма да издам теб.
Лийша кимна и отпи от водата.