Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
Ала той никога не отстъпваше от музикални предизвикателства и солото премина в дуел — всеки от двамата свиреше все по-сложни мелодии, а Кендъл не отстъпваше дотолкова, че Роджър се засмя силно и ѝ позволи да спечели, преди да продължат със следващия куплет от песента. Хората вдигнаха ръце и се развикаха радостно, когато музикантите най-сетне приключиха. Навсякъде из публиката хора бършеха сълзи.
В крайчеца на погледа му пробягнаха разноцветни петна. Обърна се — Аманвах и Сиквах приближаваха. Неговата дживах ка беше в копринени одежди в яркочервено и оранжево, а Сиквах — в синьо и зелено. Платът беше непрозрачен, но също толкова тънък и свободен, колкото можеше да се очаква от красианското облекло. Бяха се украсили със защитени бижута и носеха защитените си златни яки.
Изкачиха се на сцената, докато тълпата ги зяпаше. Кройката бе по-скромна от това, което носеха в постелята, но все пак показваше много повече от формите им, отколкото си позволяваше коя да е красианка, дори дама’тинга. Дори по северните стандарти облеклото им беше скандално.
Аманвах се поклони и подаде на Роджър подбрадника му.
— Благодаря ти, моя дживах ка — отвърна той, взе пособието и го прикрепи към долния край на цигулката си.
Обърна се към тълпата.
— Докато бях на път, научих нова песен. Трябваше да я преведа на тесиански и да направя някои други промени, но е за нещо, което е важно за всички нас, и мисля, че Защитената двойка ще иска да я чуе. — Кимна към Арлен. — Дано ти хареса.
Започнаха Песента на Новолунието. Нямаше колебание, а Аманвах и Сиквах се присъединиха към него веднага, когато трябваше. Със защитите за усилване на звука и фунията песента разтърси тълпата с мощта си.
Останалите музиканти също само слушаха — бояха се да се намесят. Хората от Хралупата мълчаха, окръглили очи.
Когато свършиха, пълна тишина последва изпълнението им. Роджър погледна към Арлен и вдигна вежда. Мъжът беше на повече от сто метра от него, но Роджър не се съмняваше, че вижда ясно изражението му. Арлен кимна и заръкопляска силно. Скоро цялото множество следваше примера му, викаше и тропаше с крака.
— А сега да млъкнем и да танцуваме! — подкани ги Роджър. Моментално поде танцова песен, а останалите музиканти почти си изтърваха инструментите в бързината да се присъединят.
Лийша можеше да предреди всеки в колоната. Тя беше господарката на Хралупата, а това бяха децата ѝ. Ако искаше просто да доближи младоженците направо, никой нямаше да я спре. Щяха да ѝ направят място с поклон още щом я видят.
Но Лийша не бързаше и можеше да си позволи да се позабави, за да избистри мислите си. Нервно мачкаше цветята, докато наблюдаваше Арлен и Рена. Младата жена се усмихваше широко, а благодарностите ѝ и погледът ѝ разкриваха единствено искрена радост.
Не знаеш нищичко за нея, повтаряше си отново и отново Лийша, но дори така беше наясно, че това е лъжа. Знаеше едно — Арлен я обичаше безрезервно. Ако и тя го обичаше така, нищо друго нямаше значение.
Но колоната се движеше много бързо и не след дълго беше неин ред.
Всички се сепнаха, дори Гаред — само Шаманвах остана спокойна.
— Господарката Лийша Пейпър, дъщеря на Ърни — прошепна на Рена и записа името в списъка си.
Лийша се усмихна и направи реверанс.
— Една булка трябва да си има венец, както подобава — каза тя и вдигна венчето, което бе оплела от цветята на Стела.
Рена я погледна и очите ѝ говореха много по-красноречиво от всякакви слова. Лъщяха от сълзи.
— Много е красиво. Благодаря.
Тя се наведе, а Лийша го постави на главата ѝ.
— Благословен да е бракът ви — каза Лийша и се обърна към Арлен.
Той отвори обятията си и тя се притисна в него, силно, но за кратко.
Надяваше се той да не забележи сълзите по ризата си. Показа се Уонда, повела натоварено муле. Лийша се извини и отиде при момичето.
— Взех всички от хубавите — каза Уонда.
— Благодаря — каза Лийша и подаде на едно от момченцата до себе си няколко гърмящи пръчки и клечка кибрит. Усмивката му почти глътна ушите и той изписка от радост, след което се отдалечи тичешком.
— Какво ще кажеш да ми намериш нещо за пиене?
— Разбира се — отвърна Уонда. — Чай? Вода?
Лийша поклати глава.
— Нещо, което да свали боята от верандата ми.
Роджър се смееше, докато съпругите му се въртяха насред рила, на който ги беше научил, коприната им се издуваше, а тълпата ахкаше и викаше възторжено. Имаше предостатъчно свирачи, затова в един момент завлякоха и Роджър, и Кендъл в танца, където всички пляскаха и се смееха заедно. Насред тълпата гърмяха фойерверки, метнигръмки, пукачици, огнесвирки, огнени кестенчета. Насред Гробището се освободи място, откъдето Лийша палеше ракети и летящи звезди високо в нощното небе.