Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Правилно — казах. — Иродиада се омъжи за чичо си Филип, а след туй го напусна и избяга с чичо си Антипа. Дъщерята на Ирод Агрипа, Береника, се омъжи за чичо си Ирод Полион, цар на Халкида, а сега разправят, че живеела в кръвосмешение с брат си, младия Агрипа. Защо Цезар да няма свободата на един Ирод?
Вителий се изненада, но отвърна напълно сериозно:
— Кръвосмешение между брат и сестра е съвсем друго нещо. Това не бих го подкрепил. Но смятам, че нашите древни предци са позволявали брак между чичо и племенница; защото никъде в класическата литература не се изразява възмущение от брака на Плутон с Прозерпина.
— Плутон е бил бог — рекох. — Но, както изглежда, бог съм и аз. Паласе, какво мисли племенницата ми Агрипинила по въпроса?
— Ще бъде много поласкана и възрадвана, Цезаре! — извика Палас, неспособен да скрие тържеството си. — И е готова да се закълне, че докато е жива, ще се посвети изцяло на тебе, на децата ти и на империята.
— Доведи я тук.
Когато дойде, Агрипинила падна в нозете ми; накарах я да стане и й казах, че съм готов да се оженя за нея, ако е съгласна. В отговор тя ме прегърна страстно и заяви, че това би бил най-щастливият миг от живота й. Повярвах й. Защо не? Сега тя щеше да може да управлява света чрез мене.
Агрипинила не беше Месалина. Месалина имаше дарбата да се отдава изцяло на сексуалните удоволствия. По това приличаше на прадядо си, Марк Антоний. Агрипинила не беше такава жена. Тя приличаше на прабаба си, божествената Ливия: важното за нея беше властта. Както казах, сексуално тя бе напълно аморална, но в никакъв случай не бе щедра в благоволенията си. Лягаше само с мъже, които биха могли да й помогнат в политическо отношение. Тъй например имам всички основания да предполагам, че е възнаградила Вителий за любезното му застъпничество, и знам със сигурност (макар никога да не й го казах), че Палас беше и тогава, та и сега е неин любовник. Защото Палас отговаря за императорската съкровищница.
И така, Вителий държа своята реч в Сената (след като първо си организира голяма публична демонстрация пред сградата) и им заяви, че той ми е предложил този брак и че аз съм се съгласил с политическата му необходимост, но съм се поколебал да реша окончателно преди да чуя какво мислят Сенатът и народът за това нововъведение. Вителий говори със старомодно красноречие:
„… И не ще трябва да търсите дълго, уважаеми сенатори, за да откриете, че сред римските благороднички тази Агрипинила изпъква най-ярко с благородството на произхода си, дала е ярки доказателства за своята плодовитост и не само отговаря, но надминава изискванията ви за добродетелност: наистина необикновено щастливо обстоятелство е това, че благодарение на божието провидение този пример за подражание сред жените е вдовица и може веднага да се свърже с едно лице, което всякога е било пример за съпружеска вярност.“
Сещате се, предполагам, как е била приета речта му. Гласували са предложението с пълно мнозинство — не защото обичаха Агрипинила, а защото никой не се е осмелил да си навлече гнева й, след като по всичко изглеждало, че ще ми стане съпруга, и неколцина сенатори скочили, обхванати от желание да се харесат, и заявили, че щели да ме принудят да се превия пред единодушното желание на целия народ. Приех поздравленията, молбите и честитките им на Форума, а след това отидох в Сената, където поисках да се издаде декрет, който завинаги узаконява браковете между чичовци и племеннички. Издадоха го. На Нова година се ожених за Агрипинила. Един-единствен човек се възползува от новия закон, един конник, който бе преториански офицер. Агрипинила му се отплати щедро за това. (49 г. от н.е.)
Изказах се в Сената по повод храма ми в Британия. Обясних, че обожествяването ми там е станало съвсем случайно, и се извиних на съгражданите си. Но, казах, надявам се да ми простят и да одобрят тази нелепост, пред вид политическата опасност, която би ни сполетяла, ако я отхвърлят.
— Британия е твърде далеч, а и храмът е много малък — увещавах ги иронично. — Малък селски храм с глинен под и сламен покрив, подобен на храмовете, в които са живели римските богове в старите републикански времена, преди божественият Август да ги премести в днешните им разкошни жилища. Надявам се, че не ще имате нищо против един такъв малък храм, тъй далеч оттук, и срещу един-двама стари жреци и скромни жертвоприношения? Лично аз никога не съм възнамерявал да бъда обожествяван. И ви давам дума, че това ще е моето единствено, малко…