Под купола 1 част

— Ще ги изпушим като индианците, когато се молят на боговете за успешен лов. А после ще се захванем за работа.

— Звучи добре — отвърна Джо Плашилото. Пушенето винаги го бе изпълвало с любопитство. Не можеше да разбере какво намираха възрастните в цигарите, но трябваше да има нещо, след като толкова много хора продължаваха да пушат.

— На кои богове ще се молим? — попита Бени Дрейк.

— На които си изберем — отвърна Нори и така го изгледа, сякаш беше най-глупавото същество във вселената. — Или на Господ Бог, ако така ти харесва повече.

— С избелелите си дънкови шорти, розовото потниче и падащата свободно коса, тя изглеждаше като богиня на двете момчета. — Аз смятам да насоча молитвите си към Жената-чудо.

— Но тя не е богиня! — възрази Джо, докато взимаше една от смачканите цигари и се опитваше да я изглади. — Жената-чудо е супергерой. — Той се замисли. — По-скоро супергероиня.

— За мен си е богиня — заяви Нори с такова сериозно изражение и такъв категоричен тон, че никой не посмя да каже нещо повече, а още по-малко пък да ѝ противоречи. Тя внимателно заизправя своята цигара. Бени остави своята във вида, в който я получи; струваше му се, че изкривената цигара изглежда по-яко от правата.

— Носех гривните на силата на Жената-чудо чак докато станах на девет. Тогава изчезнаха някъде. Предполагам, че онази кучка Ивон Нидоу ми ги е свила.

Нори драсна кибритена клечка и я доближи първо до цигарата на Джо, а после и до тази на Бени. Ала щом се опита да запали своята, Бени духна клечката.

— Защо го направи? — учуди се тя.

— Трима не бива да палят от една клечка — обясни момчето. — Носи лош късмет.

— И ти вярваш на тази глупост?

— Не съвсем — вдигна рамене той, — но днес имаме нужда от всичкия късмет, който можем да получим. — Хвърли бърз поглед към пазарската чанта в теления багажник на велосипеда си, след което си дръпна от цигарата. В следващия миг обаче се разкашля, а очите му се насълзиха. — Тази цигара е пълна отврат!

— Не е като другите, които си пушил, така ли? — подхвърли Джо и си дръпна от своята. Не искаше да изглежда като пъзльо, но и нямаше никакво желание да кашля и не дай си боже, да повърне. Димът опари гърлото и дробовете му, но не беше толкова неприятно, колкото очакваше. Май в пушенето наистина имаше нещо, което си заслужаваше… Само дето главата му леко се замая и усети как му се завива свят.

„Раздавай го по-леко с дърпането“ — напомни си той. Да припадне щеше да е не по-малка излагация от това да повърне. Освен ако не припаднеше в скута на Нори Калвърт. Това определено щеше да е готино.

Момичето бръкна в джоба на шортите си и извади капачка от бутилка плодов сок.

— Можем да използваме това за пепелник — каза. — Едно е да направим индианското ритуално пушене, а съвсем друго — да подпалим моста. — После затвори очи и устните ѝ започнаха да помръдват. Цигарата ѝ остана между пръстите ѝ.